Междинен мозък.

 Намира се пред средния мозък, вмъкнат между полукълбата на крайния мозък. 

   Негови структури са: 

• хълма таламуси;   
• подхълмова част – хипоталамус; 
• надхълмова част – епиталамус 
• задхълмова част – метаталамус.  

Първият е "врата на сетивността" -междинна станция за всички аферентни пътища към кората на крайния мозък. Той участва в преработката на сетивната информация и има множество връзки с различни части на мозъчната кора. Хипоталамусът е долната част на междиния мозък. От найниско разположената му част изхожда тънко стебло, към което е прикрепена хипофизата. Хипоталамусът съдържа многобройни ядра, които участват в регулацията на постоянството на вътрешната течна среда в организма. Неговата основна роля е да интегрира вегетативните и ендокринните функции в организма Хипоталамусите ядра регулират биологичната активност –бодърстване и сън; биологичните потребности – глад, жажда и други функции свързани с хомеостазата, растежа и развитието. В хипоталамуса се намират множество ядра, чиито неврони съдържат рецептори за редица хормони и по този начин участват в регулацията на тяхната секреция. Хипоталамусът след нахранване активира парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система, който подпомага храносмилането чрез усилване секрецията на храносмилателните жлези и ускорява моториката на храносмилателния тракт. При състояние на стрес активира симпатиковия дял на вегетативната нервна система. Биологичният часовник също се намира в хипоталамуса. Той играе роля на вътрешен синхринизатор. Други  неврони в ядрата на хипоталамусът представляват рецептори, чувствителни към промени в състава на кръвта. Особени са и центровете на апетита, глада и жаждата, които чрез промяна на поведението запазват хомеостазата.