Мисленето като когнитивен процес

Познанието за обективната действителност започва с усещането и възприятията, които представляват сетивна степен на репрезентация в съзнанието на личността. В живота и дейността си обаче, човек се натъква непрекъснато на някакви нови обекти и нови техни свойства. По този начин у него възникват въпроси, на които не може да получи отговор по пътя на сетивното познание. Това е причина у човека да се развие специфичен личностен познавателен процес, наречен мислене. Само чрез мисленето като степен на абстрактно-логическото познание, личността може да проникне в същността на обектите, да разкрие закономерностите, както и да предвиди хода им.

Мисленето е познавателен процес, който се състои в репрезентация в съзнанието на личността на сложните връзки и отношения между обектите и околния свят. То е познание за действителността, основаващо се на използването на по-рано придобитите познания за нея.

Мисленето съотнася данните от усещанията и възприятието. Разкриването на отношенията и връзките между обектите е най-съществената задача на мисленето.

Мисленето има три основни момента:

1. Осъществява се вътре в ума, но за него се съди по външните признаци на човека.

2. При него става някаква манипулация на знанията.

3. Мисленето е целенасочено и неговите резултати се проявяват в поведението

Задача на мисленето е да разкрие съществените, необходимите връзки, основани на реални зависимости, отделяйки от тях случайните съвпадения в една или друга ситуация.. Разкривайки тези връзки мисленето преминава от единичното към общото, т.е. то е обобщена репрезентация на действителността в съзнанието на личността. Освен това мисленето е опосредствено представяне на действителността. Едно от най-важните особености на мисленето е да обобщава единичните неща и да се прилагат общите закони към отделните явления

Като познавателен процес, мисленето е най-тясно свързан с практическата дейност на хората. Той се осъществява посредством думите, езика. Връзката на мисленето с езика се проявява независимо дали той изговаря мислите си или не. И в единия и в другия случай се използват едни и същи нервни механизми, едни и същи говорни сигнали.Излизайки от рамките на възприятията, в процеса на мисленето човек не изопачава действителността, а навлиза в по-дълбоката нейна същност. Може да се каже, че мисленето е обобщена представа за действителността в съзнанието на личността, осъществявано посредством думите и опосредствувано от наличните знания.

Всеки мисловен процес е акт на решаване на дадена задача. Тази задача има цел на мисловната дейност, съпоставена с условията, при които тя е зададена. Всеки реален мисловен акт субективно изхожда от едни или други мотиви.  Начален момент на мисловния процес е някаква проблемна ситуация. Човек мисли когато у него се появи потребност да разреши някаква ситуация. 

Погледнато в алгоритмичне аспект мисловният процес може да се представи по сления начин: -задача

-съзнаване на въпроса и поява на асоциация

-отсяване на асоциацията и поява на предположение /хипотеза/ 

-проверка на предположението 

-потвърждение 

-решаване на задачата. 

По време на този акт от паметта се извличат не само сведения за аналогична ситуация, но и резултатите и изхода на такива ситуации в миналото. Става едно непрекъснато търсене на информацията в паметта , а наличната мотивация насочва това търсене. Трябва да се отбележи, че динамиката на мисловния процес е свързан с емоционалното самочувствие на мислещия субект.

Мисловният процес е активен, волеви, целенасочен акт. Решаването на задачата изисква значително волево напрягане за разрешаването и, което веднага ни показва, че мисленето много зависи и от волевите качества на личността.

В търсенето на решение на даден въпрос човек си поставя определени въпроси. Именно поставянето на тези въпроси показва разбирането на задачата. В изходната точка на мисловния процес отговора на възникналата задача намира израз в съждението. 

При мисловният процес човек работи с различни хипотези. Съществуват няколко метода за проверка на тези хипотези.

-Формулира се една хипотеза и тя се проверява

-Формулират се всички възможни хипотези и те се проверяват

-Формулира се една хипотеза и без да се провери докрай се започва проверка на нова хипотеза.

-Хипотеза въобще не се формулира, а се правят случайни опити за отговор на въпроса.

Мисленето включва произволни и непроизволни компоненти:

• Непроизволните са асоциации, които водят към възникване на неуправляеми връзки. Те обуславят стереотипността на мисленето и за липса на възможност за получаване на оригинално решение. Понеже организацията на такива връзки е слабо управляема, сред потока на асоциации могат да възникнат и плодотворни асоциации за решаване на дадената задача.

• Произволни компоненти – това са съзнателно регулирани и направлявани асоциации за решаване на дадена задача. Тази съзнателна целенасоченост характеризира и мисловния процес.Мисленето може да се определи като система от съзнателно регулирани умствени операции. 

В съдържанието на мисловния процес най- характерното е обобщението. Тези обобщения се наричат понятия. Сетивните елементи, които се включват в мисловния процес са:

1. Във вид на образи и представи
2. Във вид на схеми
3. Във вид на думи, с които оперира понятийното мислене.

Основно значение за мисленето имат понятията, които се изразяват чрез речта – думите. Човешкото мислене е предимно словесно мислене Процесът на мислене е сложно съчетание от нагледно-образното съдържание на представите и достигащо до по-висша степен на обобщеност чрез думите.

Логическото абстрактно мислене е свързано с неговата сетивна основа, но логическото и сетивното са в единство, не в противоречие.