Зрителна сетивна система

 Приема се че около 70% от информацията за околния свят получаваме по пътя на зрителната сетивна система. Чрез зрението получаваме информация за формата, осветеността, цвета, разположението и движението в пространството на предметите, които ни заобикалят. Дразнител за зрителната система на човека са електромагнитните вълни между 400 и 700 нанометъра - диапазон, който наричаме видима част на спектъра. Светлинните лъчи в дълговълновата част на спектъра се възприемат като червени, а в късовълновата, като виолетови. Светлинните лъчи са една малка част от електромагнитния спектър. С по-къса дължина на вълната са ултравиолетовите лъчи, рентгеновите лъчи и др., а по-дълговълнови са инфрачервените (топлинни) лъчи, радиовълните и др. 

Устройство  на окото. Органът на зрението се състои от оптична част - очна ябълка, зрителен нерв, очедвигателни мускули, клепачи и слъзни жлези. Очната ябълка е сферично тяло с диаметър около 2 cm. Изградена е от три обвивки - Външна очна, Средна очна обвивка и Вътрешната очна обвивка (ретина).

1. Външната очна обвивка се състои от еклера, която е плътна и има бял цвят и роговица, която е изпъкналата прозрачна част в предния полюс на очната ябълка. 
2. Средната очана обвивка е съставена от съдовица (хориоидеа), ресничесто тяло и ирис. В ресничестото тяло се секретира бистра водниста течност, която преминава през ириса и изпълва и предната камера, която се намира между роговицата и ириса. В ресничестото тяло се намира също така и ресничестия мускул, чиито сухожилия се залавят за лещата. Ирисът представлява кръгъл диск, разположен отпред зад роговицата. В него има срединен отвор - зеница. Задната повърхност на ириса е покрита с пигментни епителни клетки, които определят цвета на ириса (както казваме "цвета на очите").
3. Вътрешната очна обвивка (ретина) е изградена от множество нервни елементи и покрива очното дъно. В нея енергията на светлинните лъчи се трансформира в нервни импулси. В ретината са разположени зрителните рецепторни клетки - пръчици и колбички. Пръчиците са около 120 милиона и са разположени в периферните части на ретината. Колбичките са около 6 милиона и са разположени предимно в централната ямка - мястото в ретината, върху което попадат светлинните лъчи, когато с поглед фиксираме даден образ. Колбичките възприемат образите от т.нар. централно зрение, докато пръчиците възприемат образите от периферното зрение. Освен фоторецептори, пръчици и колбички в ретината се намират още няколко вида неврони, най-важни от които са биполярните клетки и ганглийните клетки. Израстъците на ганглийните клетки образуват зрителния нерв.

Светлината достига до фоторецепторите в ретината на очната ябълка, като преминава последователно през следните структури: 

1. Роговица - предната част на външната очна обвивка, която е изпъкнала и прозрачна; 
2. Предна очна камера - пространството, затворено между ириса и роговицата. 
3. Зеница - кръгъл отвор в ириса. Ирисът е предната част на средната очна обвивка. Зеницата се стеснява, когато окото е силно осветено и се разширява, когато осветеността е по-малка. 
4. Леща - двойноизпъкнало прозрачно тяло. Разположена е непосредствено зад ириса и с помощта на т.нар. ресничест мускул, заловен за екватора й, може да се удебелява. С това пречупвателната й способност се увеличава и окото се приспособява за гледане наблизо.
5. Стъкловидно тяло - прозрачно безцветно тяло с желеподобна консистенция. Изпълва кухината на очната ябълка.

Функции на окото 

1. Адаптация -приспособяване на окото към различна сила на светлината.
2. Акомодация – Нагаждането на окото за ясно виждане на различни разстояния.
3. Зрителната острота -  определя се от най-малкия зрителен ъгъл, под който лъчи от две съседни точки трябва да попаднат в окото, за да се възприемат като отделни.
4. Централно зрително поле - наричаме това, от което образите попадат в центъра на ретината.
5. Периферните зрителни полета. Всички образи намиращи се извън централното зрение. Светлинните лъчи от тези образи попадат в страничните части на ретината
6. Цветно зрение - осъществява се от колбичките, които са три вида в зависимост от пигмента който съдържат – за синьовиолетов, червен и зелен цвят. 
7. Приемане, предаване и преработка на зрителната информация. Зрителната сетивна система има тази особеност, че още в периферния сетивен орган, окото, съществува нервна мрежа, в която започва преработката на зрителната информация. Възбуждането на фоторецепторите се предава на биполярните клетки от ретината и от тях на ганглийните клетки,, чиито аксони образуват зрителния нерв. Рецептивните полета на ганглийните клетки в централната част на ретината са малки, а в периферията са големи.

. От аксоните на ганглийните клетки на ретината зрителната информация постъпва в подкоровите зрителни центрове - страничното коленчато тяло и таламуса, а оттам в първичната зрителна кора в тилната част на крайния мозък (17 поле по Бродман,) Зрителната информация от 17-то поле се прехвърля към други тилни полета - вторичните зрителни полета и тези които се намират в задния теменен и горния слепоочен дял. Тази допълнителна преработка на зрителните стимули дава информация къде е образът, какъв е обектът и какъв е неговият цвят. Информацията, свързана с движение и вероятно с възприемане на пространствената дълбочина, както и с разположението на обекта в зрителното поле отива към горния слепоочен дял и съседната теменна кора.