Памет - модели и теории за механизмите

Модели:
1) Модел на Во и Норман
2) Модел на Апкинсън и Шайфри
3) Модел ниво на възпроизвеждане (Зинченко)
4) Модел нива на обработка (Крейк и Локхарг)
5) Модел епизодична и семантична памет по Тулвинг
6) Асоциативен модел
Теории за механизмите на паметта:
1) Биохимична теория
2) Физиологична
3) Невронна теория

Модели

1. Модел на Во и Норман – в основата на тази теория лежи една дуалистична концепция. Авторите разглеждат два вида памет – 1. Първична и 2. Вторична, като смятат че първичната памет/кратковременното съхраняване/ е независима от вторичната – по-дълготрайното съхраняване.Според тях първичната памет има ограничен обем и информацията от нея се губи за сметка на изтласкването на старите спомени от нови. Макар тази теория да е критикувана заради неадекватното обяснение на първичната памет, тя все пак служи за основа на по-късно създадените теории.

2. Модел на Аткинсън и Шайфрин – те представят нова система, разработена в рамките на представите за паметта имаща фиксирана структура и променящи се процеси на управление.

Те примеат първичната и вторична памет, но правят редица допълнения на двата вида памет като подсистеми. Това дава възможност за по-пълно описание на процесите. Освен това този модел предлага три хранилища за информацията: 1.сетивен регистър, 2.кратковременно хранилище, 3.дълговременно хранилище. Авторите правят разлика между понятието памет и понятието хранилище на паметта. С памет те обозначаван данните, които трябва да се съхраняват, а  с с хранилище – структурните елементи, в които тези данни се съхраняват.Подробно се описва начина, по който информацията постъпва в краткотрайното и дълготрайно хранилище на информацията. Централно място в тази теория е представата, че човек може да осъществява някакъв контрол върху информацията постъпваща в кратковременното хранилище и от него. Точно това отличава модела на Аткинсън от другите модели за паметта. Вторият много важен момент в теорията е въвеждане на понятието кодиране, което представлява класификация на входната информация.

Тази теория е много гъвкава и дава възможност да бъде обогатявана от новите изследвания.

3. Модел ниво на възпроизвеждане. Този модел е разработен от Зинченко и разглежда взаимовръзките между човека и изучавания и запомняния материал. Според този модел запомнянето силно зависи от целта, която стои пред човека при възприемането на даден материал., т.е. нивото на възпроизвеждане зависи от целта на действието.

4. Модел нива на обработка – според тази теория паметта се изразява с понятието “нива на обработка”. Идеята е, че входните стимули се подлагат на редица аналитични процедури като се започне от повърхностен сетивен анализ и се отива към все по-дълбок , по-сложен и абстрактен анализ., т.е. мината се през различни нива на обработка. Според тази теория паметта е страничен продукт от обработката на информацията и съхранението, а съхранението на следите е в пряка зависимост от дълбочината на обработката.

5. Модел епизодична и семантична памет по Тулвинг – тук паметта е разделена на два типа – епизодична и семантична . Епизодична е паметта, която съхранява датирани по време епизоди или явления и връзките между тези събития, а семантичната памет  е паметта за думи, понятия, правила и абстрактни идеи. Тези два вида памет се различават и по процеса на забравяне, като семантичната е по-стабилна във времето.

6. Асоциативен модел – централно понятие в този модел е асоциацията, която представлява връзка между образите на обектите в съзнанието на човека и така служи за обяснение на всички психични образи. Според теорията всички психични процеси се разчленяват на отделни елементи, които след това се свързват в съзнанието по законите на асоциациите. Познати са ни три типа асоциации: 

-По съседство – изграждат се тогава, когато имаме едновременно или последователно възприемане на предметите или явленията

-По сходство – изграждат се между представите за предмети и явления, които имат общи свойства 

-По контраст – асоциативни връзки между образите на предмети и явления, които имат противоположни свойства.

Теории

1. Биохимична теория – редица учени смятат, че субстратът на паметта в мозъка е РНК, като доказателство за това се сочи, че РНК се увеличава в мозъка на човек от 3 годишна до 40 годишна възраст, остава непроменена до 60 г., след което намалява. Освен РНК според други биохимични теории субстрат на паметта са мукополизахаридите и мукопротеините.

2. Физиологична – според нея временните нервни връзки, които се образуват в мозъчната кора са способни да съхраняват паметовата информация. Тези нервни връзки се образуват лесно и бързо, когато кората се намира във възбуда. В следствие инертността на кората, нервните връзки се съхраняват за дълго време, могат отново да се актуализират, което пък е основа на спомнянето.

3. Невронна теория – според нея невроните са материален носител на паметта,   в човешкия мозък има 10-15 млрд. нервни клетки , което е основата за неограничените възможности на паметта. Според друга теория се счита, че синапсите са тези които съхраняват паметта.