Периферна нервна система

   Към периферната нервна система спадат гръбначномозъчните нерви, черепномозъчните нерви и периферната част на вегетативната нервна система. Периферната нервна система осъществява връзките с повърхността на тялото и всички структури на двигателния апарат. Тези връзки са двустранни - от периферията към централната нервна система се наричат аферентни, от централната нервна система към периферията - еферентни. Периферните нерви представляват снопове от нервни влакна -израстъци на нервни клетки. Самите клетки са разположени в ганглии (за сетивните нерви) и в ядра в гръбначния мозък и мозъчния ствол за двигателните нерви. Двигателните еферентни нерви инервират скелетните напречнонабраздени мускули и за разлика от вегетативните, са волеви. Те носят наименованието соматична нервна система. 

   Към соматичната нервна система принадлежат и сетивни влакна, свързани с рецепторите в сетивните органи. Нервните влакна, обвити със съединителна тъкан, образуват снопчета, които също имат съединителнотъканна обвивка. Разделят се на четири дяла: челен, теменен, тилен и слепоочен. Челният се отделя от теменния чрез централната бразда. Страничната бразда (Силвиевата бразда) отделя слепоочния дял от челния и теменния.

Периферната нервна система се състои от 12 чифта черепномозъчни нерви и 31 чифта гръбначномозъчни нерви.

   Черепномозъчните нерви изхождат от главния мозък. Те притежават сетивни, двигателни и парасимпатикови ядра, които са разположени в мозъчния ствол. Ядра на черепномозъчните нерви са част от сетивните системи на слуха, вкуса, равновесието. Сетивна информация от кожата и лигавиците на главата достига до мозъчния ствол чрез друга част сетивни влакна. Изхождащите от двигателни ядра нерви участват в контрола на движенията на лицевата мускулатура, очните мускули и мускулите на шията. Към черепномозъчните нерви принадлежи и най-големия нерв на парасимпатикусовата нервна система. По реда на появяването си на повърхността на мозъка те се подреждат по следния начин: 

• I чифт - Обонятелни нерви; 
• II чифт - Очни нерви.
• III   чифт - Очно двигателни нерви;
• IV   чифт - Скрипецовидни нерви. Двигателни нерви за горните коси очни мускули;
• V      чифт - Троични нерви. Главни сетивни нерви за лицевата част на главата;
• VI    чифт - Отвеждащи нерви. Инервират външните прави мускули на очите;
• VII чифт - Лицеви нерви. Двигателни нерви за всички мимически мускули. Съдържат и парасимпатикови влакна за слюнките и слъзните жлези;
• VIII чифт - Слухово-равновесни нерви. Сетивни нерви за слуха и органа на равновесието;
• IX чифт - Езично-гълтачни нерви. Смесени сетивно-двигателни нерви за езика и гълтача;
• X чифт - Блуждаещи нерви (вагусови нерви). Най-големите черепномозъчни нерви, които съдържат сетивни и двигателни парасимпатикови влакна. Нервите се спускат по шията, преминават през средостението и завършват в коремната кухина. По своя път те отделят голям брой клонове за шийните органи, сърцето, 16 17 белите дробове, органите на храносмилателната система;
• XI   чифт - Добавъчни нерви. Двигателни нерви за мускули на шията;
• XII чифт - Подезични нерви. Двигателни нерви за езика и устната кухина;

Гръбначномозъчните нерви се образуват от сливането на предните и задните коренчета на съответните сегменти. Те са смесени -съдържат сетивни влакна за рецепторите по кожата и в ставите и мускулите, и двигателни влакна, които инервират скелетните мускули. В нервите, които изхождат от кръстцовата част на гръбначния мозък, има и парасимпатикови влакна, които инервират половите органи и пикочния мехур.