Мийд Джордж - Социобихейвиоризъм

   Джордж Мийд в своята теория се опитва да отчете своеобразната причинност на човешкото поведение.

Мийд търпи влияние на прагматизма - характерни за първата половина на 20век. Прагматизма разглежда човека като индивид, чиито интелект има единствена цел по добро приспособяване към средата, така се постига по успешно съществуване. Вътрешния психичен свят на отделния човек не представлява интерес към другите, а акцента се поставя върху външните видими действия или телесни реакции.

Мийд твърди, че психичната сфера, трябва да се анализира чрез термини - чрез наблюдаване активното поведение.

Има близост с Бихейвиоризма но го критикува в посока подчертаване силата индивидуалност, антиметализъм - отрицание на реалната значимост на психологичните процеси .

Мийд говори за изначално социалния характер на човешките действия. Ние се опитваме да обясним поведението на индивида чрез термини изразяващи организирано поведение на социалната група. Социалния акт е необясним ако се представи като стимул-реякция. Той включва винаги отношението индивид заобикалящите го други, и казва, че изходна единица за изследване трябва да се приеме груповото действие, чието съждение е различно от реакциите породени от стимули. Груповото действие включва комуникацията, като му позволява да се превърне в значим жест /символ /- когато индивида отправя някакво изразително движение към другите да предизвика и някаква желана реакция, той в същото време предизвиква и в себе си такава реакция но в скрита форма.

Елементарни форми на комуникация има при животните. Но при човека телесния акт получава обобщение, чрез понятието за него и е възможно да се превърне в значим жест.

Интеракция - предизвиква промяна.

Според Мийд - съдържанието на жеста определя типа реакция  но да се предвиди поведението на адресанта отправящия жеста трябва да се постави в позицията на получателя. В същото време индивида отчита възприемането на жеста от адресанта. Следователно той се приема като обект на социалното въздействие и като субект осъществяващ връзка.

Мийд казва, че в общуването с другите се развива не само абстрактно логическо мислене но и способността да осмисляме себе си като различни от другите притежаващи индивидуалност. Следователно Азът е продукт на социалния опит на човека. Този социален опит се развива от детството чрез ролеви игри - детето играейки като че ли се раздвоява - от една страна изпълнява ролята на възрастен, а от друг страна запазва своята индивидуалност. В тези игри изпълнявайки ролята на възрастен, детето се запознава с културно етнически опознавателни модели характерни към групата в която принадлежи (ценности, морал, поведение) - валидни за тази група. Детето усвоява обобщените социални нагласи влияещи върху групата..

Мийд твърди, че няма нищо от вътрешния свят на човека като генетично заложено. Съзнанието се заражда в груповото действие. Индивидуалното съзнание е личностно.Мийд казва, че основната способност която различава човек от всички видове е рефлекса - осъзнаването от себе си като различен от другите. Всеки индивид се приема като обект на въздействия от социума /отделния друг/. Съзнанието трябва да се анализира , чрез понятието ролево поведение, групово действие, символ на комуникация, обобщен друг.

Мийд търси разкриване на социалната детерминанта в поведението на отделния човек. Свежда социалното общуване от много сложен процес до елементарната форма на общуване в която присъстват само практическите действия на участниците. Действието на културните модели, културните ритуали, исторически модели – културно-историческа характеристика