Невробиология на съня

 Организмът се приспособява към денонощните ритми, синхронизирайки дейностите и състоянията си съобразно с тях. Това личи особено ясно в избора на времето за бодърстване и избора за времето за сън.

  Основна характеристика на състоянието на бодърстване (будното състояние) е целенасоченото взаимодействие с околната среда. По време на бодърстване сетивните прагове са ниски, т.е. сетивните системи са в състояние да възприемат много слаби дразнители. При състояние на бодрост се чуват съвсем слаби звуци, долавят се далечни миризми, възприятията са улеснени и се извършва точен анализ на получените сигнали. Безусловните рефлекси протичат улеснено и лесно могат да се образуват нови условни рефлекси. 

   Вниманието е особен вид на бодърстването, при което активността на нервната система се насочва към сигнали с голямо жизнено значение. Увлечени в някаква дейност, не чувате редица звуци около вас, но произнасянето на собственото ви име в чужд разговор веднага пренасочва, вниманието ви. 

   Състоянието на бодрост и противоположното му състояние - сън, се сменят периодично. Това е израз на един установен биологичен ритъм, който обаче се подлага на модулиране в зависимост от наличието на външни или вътрешни стимули. По време на сън се редуват две напълно разнородни състояния, при които както състоянието на нервната система, така и работата на вътрешните органи основно се различават. Установено е, че сънят протича през няколко етапа: В началото на  съня и преди събуждане се наблюдава дрямка, която трае няколко минути. През следващия етап на съня, артериалното кръвно налягане се понижава, сърдечната дейност се забавя, честотата на дишането се намалява, телесната температура леко спада. Тази фаза на съня е наречена бавновълнов или класически сън. 

Последният етап е наречен парадоксален (бърз) сън. Тогава дишането и пулсът се учестяват, артериалното налягане леко се покачва. За този етап (фаза) от съня е характерно, че има бързи очни движения. 

Сънят е жизнена необходимост за организма, подобно на храната и кислорода. Сънят е ритмично настъпваща промяна в активността на мозъка, съпроводена от относителна безсъзнателност. Сънят при човека е синхронизиран главно с фазите тъмно/светло, а при животните значение имат и промените в околната температура. Сънят се съпровожда от рязко намаление на двигателната активност, позата при възможност е легнало положение, очите са затворени. По външни белези това състояние е подобно на състояние под наркоза или при хипотермия (преохлаждане на тялото и достигане на телесна температура под 35°С). Съществената разлика обаче, е че при съня състоянието е напълно обратимо в кратки интервали от време - само при появата на силен стимул. По време на сън контактът с околната среда е силно намален. Приемането на информация от външната среда по време на сън е силно ограничена. При прехода от будност към сън постепенно се губи осъзнаването на сетивните стимули.

Лишаването на организма от сън води до умора, нервност, трудно съсредоточаване и отслабване на паметовите възможности. Едно от обясненията е, че по време на сън мозъкът се очиства от някои крайни продукти на обмяната на веществата и неговата работоспособност се възстановява. Лишаването от парадоксален сън нарушава паметовите функции. Паметовите следи от краткосрочната памет не могат да се прехвърлят към дългосрочната памет. Организмът има нужда не само от сън въобще, но и специално от периодите на парадоксалния сън, защото след период в който сънят е бил прекъсван именно в тази фаза, оставен необезпокояван, човек спи с много по-дълги периоди парадоксален сън. При събуждане на спящия по време на класическия сън състоянието е свързано с краткотрайна (до няколко секунди) обърканост за време и място, докато при събуждане от парадоксалния сън, съзнанието е напълно ясно и могат да се разкажат сънищата предшествали събуждането. 

Сънуването е особено състояние на съня, при което безсъзнателно изплуват илюзорни образи, усещания, зрителни и др.,  някои от които могат да бъдат осъзнати след събуждане. По време на парадоксалния сън, през нощта, човек сънува 3-4 пъти.

Сънищата се отличават с твърде индивидуална психологична стилистика. Съдържанието на сънищата се използва от някои психоаналитични школи като източник на информация за подсъзнателни психични процеси, защото в сънищата често изплуват в символна форма минали преживявания.