Устройство на кората на големите полукълба

   Повърхността на полукълбото е нагъната с ясно изразени извивки (гируси), ограничени от бразди (сулкуси) и цепнатини (фисури). На всяко полукълбо се обособяват три повърхности: горно-странична,  вътрешна и основна (базална).

   По горно-страничната повърхност се откриват три основни бразди, които делят полукълбото на четири дяла: челен, теменен, слепоочен и тилен.

   Страничната мозъчна цепнатина на Силвий е най-голямата и дълбока бразда по горно-страничната повърхност на полукълбото. Тя отделя слепоочния от челния и теменния дял.

    Втората главна бразда е централната бразда на Роландо. Тя отделя челния от теменния дял и разделя горно-страничната повърхност на полукълбото на две приблизително еднакви половини.

   Теменно-тилната бразда е третата основна бразда, с помощта на която се разграничават мозъчните дялове. Тя се наблюдава в по-голямата си част по вътрешната повърхност на полукълбото. Нейното мислено продължение по горно-страничната повърхност отделя тилния от теменния (напред и нагоре) и слепоочния (напред и надолу) дял.

Тези дялове съдържат множество извивки и бразди:

   Челният дял се ограничава назад от централната бразда, а отдолу от Силвиевата бразда. Непосредствено пред и почти успоредно с централната бразда се намира предцентралната бразда. Перпендикулярно на нея са насочени две успоредни помежду си бразди – горната челна и долната челна бразда. 

Тези три бразди обособяват в челния дял четири извивки: 

- предцентрална извивка, включена между предцентралната и централната бразда; 

- горна челна извивка, простираща се от горния ръб на полукълбото до горната челна бразда; 

- средна челна извивка, включена между горната и долната челна бразда;  - долна челна извивка, простираща се под долната челна бразда. 

   Посредством две продължения на Силвиевата бразда – предно хоризонтално рамо и предно възходящо рамо, долната челна извивка се дели на три части: горна, оперкуларна ( извивка на Брока); средна триъгълна и долна орбитална (очнична) 

   Теменният дял се ограничава напред от централната бразда, надолу от Силвиевата бразда, а назад от теменно-тилната бразда. Зад и почти успоредно с централната бразда върви задцентралната бразда. Двете бразди ограничават задцентралната извивка. Посредством междутеменната бразда теменният дял, назад от задцентралната извивка, се разделя на две: горно и долно теменни дялчета. Слепоочният дял се ограничава чрез Силвиевата бразда от челния и теменния дял. Голяма част от него лежи на долната и вътрешната повърхност на полукълбото. По горно-страничната повърхност се виждат две успоредни на Силвиевата бразди: горна слепоочна и средна слепоочна. Долната слепоочна бразда се наблюдава по основната (базална) повърхност на полукълбото.

Споменатите бразди разграничават три слепоочни извивки: горна, средна и долна. 

   Тилният дял по горно-страничната повърхност е представен с непостоянни бразди и гънки.

По вътрешната и основната повърхност на полукълбото също трябва да се отбележат няколко по-важни бразди и извивки 

  Дълбока и постоянна е браздата на мазолестото тяло. Отгоре и успоредно на браздата на мазолестото тяло се разполага поясната бразда, която в задната си част се извива нагоре и достига горния ръб на полукълбото.

  В задната част на вътрешната повърхност на полукълбата се намират две дълбоки бразди: теменно-тилна бразда и цепнатината на птичата шпора.

   В основната повърхност на полукълбото в слепоочния дял се разполагат долната слепоочна и колатералната бразди.

Между браздата на мазолестото тяло и поясната бразда се разполага поясната извивка , а между цепнатината на морския кон и колатералната бразда се намира извивката на морския кон. Поясната извивка и извивката на морския кон се обединяват в една обща извивка, която обхваща мазолестото тяло в почти пълен кръг и носи названието лимбична извивка.

Над поясната бразда се разполага вътрешната повърхност на горната челна извивка. Около централната бразда задният край на поясната бразда огражда околоцентралното дялче. Назад от околоцентралното дялче се разполага извивка, наречена предклиние, която е ограничена отзад от теменно-тилната бразда. Последната, заедно с браздата на птичата шпора заграждат извивка с триъгълна форма, наречена клин.

   По базалната повърхност се наблюдава обонятелният мозък, който осигурява обонятелната функция на организма. Заема част от базалната повърхност на челния дял и предния край на слепоочния дял на мозъка. Характерно за сетивния път на обонятелната информация е това, че невронната верига е много къса и не се прекръстосва.

Устройство на кората на големите полукълба. Микроскопските изследвания показват, че кората не навсякъде е еднакво устроена. Кората на крайния мозък има извънредно сложен строеж. Съдържа около 10 милиарда неврона, чиито тела се разполагат сред гъста и силно разклонена мрежа от нервни израстъци – дендрити и аксони. Там се намират и голям брой невроглиални клетки. В хода на еволюцията строежът на кората се обогатява за сметка на нервните израстъци, които се сплитат в сложна мрежа.

По-голямата част от мозъчната кора е изградена от шест различни слоя нервни клетки, разположени един под друг, успоредно на мозъчната повърхност. От повърхността към дълбочината клетъчните слоеве са следните:

1.молекулярен слой, състоящ се от нервни влакна и малко вретеновидни и звездовидни клетки.

2.външен зърнест слой, изграден от гъсто струпани дребни пирамидни клетки.

3.слой на пирамидните клетки, наречен още пирамиден слой, образуван от малки и средно големи пирамидни клетки. 

4.вътрешен зърнест слой, съставен от неголеми звездовидни клетки и разсеяни между тях малки пирамидни клетки. 

5.слой на големите пирамидни клетки или вътрешен пирамиден слой. В областта на предцентралната извивка и околоцентралното дялче клетките на този слой добиват гигантски размери – над 70 μm (микрометра) – това са гигантските клетки на Бец.

6.слой на полиморфните клетки, съставен от разнообразни по форма и големина клетки.

   Коровите полета се отличават по своята архитектоника. Това е дало основание за създаване на карти, в които мозъчната кора е разделена на по-голям или по-малък брой полета според клетъчното им устройство. Най-известна е картата на Бродман, където той подразделя кората на 11 области, а областите на 52 полета.