Възприятие – същност, основни процеси и видове

   Възприятието включва организация и интеграция на изолираните стимули от усещането с цел осмислянето им. Възприятието прераства в един по-сложен процес на интерпретация, включващ паметта и мисленето и който наричаме познавателен. Терминът перцептивна организация се отнася до начина, по който групураме някои елементи в изображението, за да получим съдържателна конфигурация или форма. Една от първите задачи на перцептивната организация е да раздели елементите в стимула на фигура и фон. Под фигура се разбира смислена форма, която се възприема върху неутрален фон. 
Съществуват 3 свойства на организацията фигура-фон:

1. Фигурата изглежда по-наситена и разпзнаваема от фона
2. Фигурата изглежда разположена пред фона
3. Фонът е безформен и като че ли се простира зад фигурата

Едновременното наличие на 2 различни форми би било толкова объркващо, че е просто невъзможно

Същност на възприятието:

- Активно движение

- Обратна връзка

- Определен минимум информация от средата

- Структурираност на информацията

Основни свойства:

- Константност

- Предметност

- Цялостност (закон за организацията на гещалта)

- Обобщеност

- Активност

- Обем

- Осмисленост

- Аперцепция – зависимост на възприятието от личностните особености, миналия опит, текущото физическо и психическо състояние, дейността и оценката на явленията от реалността

Видове възприятие:

Възприятие за пространство  

- Възприятие за формата на обектите

- Възприятие за големината на обектите

• Акомодация – изменение на пречупващата способност на очната леща чрез промяна на кривината и
• Конвергенция – сближаване или раздалечаване на зрителните оси върху възприемания обект

- Възприятие за дълбочината и отдалечеността на обектите – главно се осъществява благодарение на биколярното зрение. При биколярната фиксация на далчени обекти зрителните линии на двете очи са успоредни

- Възприятие за посока – посоката, в която се намират обектите по отношение на другите обекти или на възприемащия

Възприятие за време – в основата му лежи ритмичната и динамична смяна на нервните процеси възбуждане и задържане в кората на главния мозък, както и биологичните ритми.

- Възприятие за последователността на явленията

- Възприятие за продължителността

• Закон за запълване на отрязъците от време
• Закон за емоционалната детерминираност на оценката за времето

- Възприятие за темп – скоростта, с която се сменят отделните стимули на извършващия във времето процес

- Възприятие за ритъм – възприемане на всяко равномерно редуване на стимули

Възприятие за движение – репрезентация на изменението в положението на обектите в пространството