Хуманистична психология

Това направление в психологията е свързано с философията - Хайдлер, Яспес

Ексистенцията се развива между двете световни войни, характерни с интелектуална криза - хората не виждат прогрес /развитие на обществото - изказват недоверие към силата на човешкия разум. Обяснение на човешката личност като продукт на екзистенцията върху въздействието на реални мистични сили.

Представителите на хуманистичната психология се обявяват срещу всички направления в психологията, които разглеждат като структура а не като цялостност, единство. Те провъзгласяват идеята за цялостната човешка личност и тази уникалност се изразява чрез индивидуалния опит и заобикалящия свят и само активизация. 

Участието или неучастието в социалната дейност е право на личен избор. Налагат понятието персона с което обозначават уникалната цялостна личност, осъществяваща своя цялостен избор. Чрез персона налагат задължителна характеристика на индивидуалната дейност.

Материалния свят - субекта и предметния свят често са разединени чрез оценката на субекта чрез заплашителния разрушаващ външен свят. Идеята на екзистенциалните психолози се различава от идеята за постоянно враждебния свят защото екзистенциалните психолози се обуславят на постоянното постижение в науката и техниката която разрушава материалния среда.

Индивида се съпротивлява на тези съществуващи в средата процеси чрез своята уникалност и цялостност. Уникалността се постига както казва Роджър при непрекъснато фокусиране върху феноменалния свят. По късно използва във философията а в психологията се използва да обозначи духовната сфера. Голяма част от представителите на хуманистичната психология са психотерапевти с активна практика, те се сблъскват с тревожността - чувство на безнадежност загуба за идеята с личен смисъл., чрез термините на Фройдизъм и Бихейвиоризъм. Те не могат да обяснят натрупания клиничен материал или да помогнат на нуждаещите се. Насочват се към активиране на същностни човешки сили, според тях те създават феноменалния свят и към подпомагане на нуждаещия се индивид сам да потърси разрешаване на проблема.

Роджърс многократно подчертава, че за успешния психотерапевт понятието пациент е неприемливо, затова предлага активната роля на психотерапевта за решаване на проблема. Той нарича своята теория терапия центрирана към клиента. 

Роджърс казва, че за да помогне на нуждаещия психотерапевта трябва да изгради в себе си безусловно положително поведение към другия. В такава топла атмосфера психотерапевта ще може да разбере какво точно преживява неговия клиент и ще организира себе си за да подкрепи клиента в неговите усилия да открие правилните решения. Клиента от своя страна ще реинтегрира своята личност само когато усеща емоционалното реинтегриране на психотерапевта.

Роджерс - нуждаещия се не е пациента които  е подлаган на терапевтични манипулации а клиента които търси разрешаване на личен проблем чрез характеризиране на сили.

За него психотерапевта никога не бива да налага свои модели за разрешаване на проблеми а да предизвика клиента да поеме отговорност за своите решения и действия. 

Роджерс изисква винаги психотерапевта да предизвика активизиране на стремежа към промяна на клиента.

Идеите му стават популярни през 60 - 70години до 80години не само сред психо-коректорите но и сред хора чиито професии изискват активни социални контакти.

Обобщение на Роджерс -  тази терапия е възможна само с отчитането на няколко задължителни условия: 

1.Задължения на клиента към заобикалящия го свят - нормите с които оценява света и ценностите които приема като присъщи; 

2.Отчитане на реално преживените чувства а не само действията на истинските влечения; 

3.Да се разкриват конструктивните начала на клиента - не просто да се отчита желанието да се избави от напрежението а да се предизвика клиента към преработка на социалните взаимоотношения  към средата, което довежда до развитие на личността.

Развивайки идеята за феноменалния свят психолозите (човека постига най пълно личностно развитие когато усвоява нагласи характерни за специфичен вид религия, това е дзенгодизма и някои от направленията в индийската религия) подтикват индивида да се освободи от всички желания (телесни, материални) за да се насочи единствено към познание на абсолютния феноменален свят и разкриване смисъла на живота - личността ще се спаси от своите страхове породени от реалния свят и ще постигне само актуализация.