Социална идентичност

Когато човек се социализира, той усвоява не само умения и навици, но също така усвоява и модели на поведение и начини на постъпване, усвоява социални роли.Ученето на роли започва с усвояването на роли от т.н. значими възрастни. Детето се учи да им подражава, уподобява се с тях, иска да прилича на тях, идентифицира се с тях.

Терминът идентификация се използва в два смисъла: 

1. Първият се отнася до идентификацията като процес, присъщ на личността в норма. У личността се формира  
2. Вторият смисъл на термина идентификация се използва и в анализа на личността извън норма. С този термин се обозначава защитен механизъм. Тогава идентификацията не е само уподобяване с друга личност, желание на човека да прилича на личността на другия човек, това е бягство от собствената личност, механизъм, при който човек си въобразява, че всъщност е самия оригинал. Това става, когато човек не може да приеме собствената си личност. 

   Крайният резултат от процеса на идентификация е постигането на идентичност. Постигането на идентичност е може би най-важното в човешкия живот.    Най-важният проблем, пред който човек е изправен през целия си живот е проблемът със смисъла. Съвременното човечество се намира в неравновесие, породено от търсенето на смисъл на своето съществуване..

Видове идентичност: 

1. Професионална  
2. Семейна
3. Религиозна
4. Етно
5. Национална
6. Его 

    Всеки вид идентичност има конкретни измерения и елементи. Не може да съществува национална идентичност без следните елементи:

1. Историческа територия, отечество
2. Култура
3. Държавно знаме, флаг и други репрезентации като герб, химн и т.н.
4. Символи на религията
5. Азбука, език
6. Парични знаци

    Социална идентичност – човек се идентифицира и с групи. Първи за такава идентичност говори Хенри Тейфъл. Той прави експеримент като разделя група лица по несъществен признак (групи, обособени по несъществен критерии, се наричат минимални групи). След като обособява тези две минимални групи, той предоставя възможност на подставени лица от двете групи да разпределят награди. Оказва се, че подставените лица разпределят наградите по такъв начин, че се стараят да облагодетелстват единствено членовете на собствената си група. Този феномен се нарича “вътрешно групово фаворитизиране”. Тази групова тенденция стои в основата на социалната идентичност.
Хората притежават тенденцията да се идентифицират с атрактивни, печеливши групи.