Проблематизиране на психологичното благополучие

Оптималното функциониране на личността има реалност като състояние на психологично благополучие. Последното се преживява под формата на тотална когнитивно-афективна оценка на установените връзки между индивида и средата. То е глобално негово състояние вид следствие от цялостния му жизнен път и постижения. 

„Когнитивно-афективна оценка” = познавателно, емоционално-чувствена оценка 

В специализираната литература индикаторите на психологичното благополучие се разглеждат не еднозначно в детайлите, но винаги като комплексен феномен по същество:

• то изразява удовлетвореността от различни сфери на живота, преобладаването на положителни преживявания и липсата на психологичен стрес
• то е комплексно съотношение между положителни и отрицателни емоции, с усещане на задоволство от живота
• то е някаква комбинация между положително приемане на себе си и липсата на тревожност или депресия
• благополучието е комплексно състояние на позитивно психологично функциониране, включващо няколко индикатора:

- Приемане на себе си – централна характеристика на ефективното функциониране отразяваща положителна нагласа към себе си и чувство за себеуважение (Вярвай в себе си!) /Как се изгражда вярата в себе си? – да погледнем модела на Карен Хорни и екзистенциалната психотерапия 

- Положителни отношения с другите – свързани с емпатия, привързаност, близки връзки и топли отношения 

„емпатия” – отражение на другия човек като в огледало, енергийно битуване, без да губиш своя Аз; може да помога само този, който вече е помогнал на себе си; 

Рефлексивно слушане /с отражение/ 

- Автономия – притежаване на вътрешни критерии за оценка и способност за придържане към тях. Свързана е с вътрешния локус на контрола 

„локус” – локализация, място на контрола 

Хора с вътрешен локус на контрола „Аз съм господаря, и зависи от мен”, „Неуспехът е крачка по пътя към успеха”

Хора с външен локус на контрола – обратното 

- Категорията „свобода” има смисъл само когато е свързана с понятието отговорност; а отговорността е характеристика на автономията.

    Контрол над средата – свързан е с уменията за манипулирането й

   Наличие на дългосрочни жизнени цели – отразява нагласата, че случващото се сега има своя дългосрочен смисъл

Пабло Куельо, интервю „ Човек не трябва да има планове в живота си, трябва да има цели. За съжаление аз го разбрах твърде късно.”

- Стремеж към личностен растеж – отразява възможността за цялостно развитие на личния потенциал, така че човек все да израства.

„личностен растеж” – способността на съответния човек да дава отговор на въпроса „Кой съм аз?”

Кое пречи на личностния растеж? – страха, инерцията, предразсъдъците, погрешното възпитание и образование.

Така откроените аспекти на психологичното благополучие имат поне две големи предимства: 

1. Изразяват достатъчно пълно съдържанието на феномена „оптимално функциониране” 
2. Показват реалната възможност за индивидуална регулация на поведението

Има основание да се приеме, че те са реалните характеристики на личностната адаптация към средата. Емпиричните изследвания върху индикаторите на психичното благополучие представляват следните тези: 

1. Адаптацията на индивида към средата зависи от съответствието между неговата мотивация и възможностите за удовлетворяването й. Условията на обкръжението обаче не предоставят пълни възможности за постигане на благополучие. Затова реално адаптацията е частична. 
2. Установяването на личен контрол /вътрешен локус/ върху хода на събитията има положителен ефект и огромно психологично значение в живота на човека. 
3. Автономията в най-висока степен съдейства на личността за разгръщане на потенциала й.
4. Наличието на жизнени цели е стабилна предпоставка за реализация от своя страна свързана с положителни емоционални състояния. Преследването на дългосрочни цели има ролята на център /организиращ принцип/, който помага на човек да осъзнава постиженията си в единно цяло и така да придава смисъл на живота си. 
5. Важността на личностния растеж в структурата на автономията произтича от вродената потребност за себереализация и постоянно нарастване на компетентността.
6. Убедителни доказателства за централната роля на автономността в психичната организация на личността се получават при изследване на индивиди, претърпели остри душевни травми, като загуба на близък, унищожение на дома, разрушителни природни или социални бедствия. След такива въздействия хората насочват реакциите си към търсене и възстановяване на чувството за сигурност и защитеност. Обичайно фокусът е около 3 основни проблема:

• намиране на някакъв смисъл в събитието чрез установяване на връзка между случилото се и личната биография /човек може повече отколкото си мисли, че може/ 
• търсене на пътища за възстановяване и стабилизиране на личния контрол върху средата 
• запазване или укрепване на себеуважението и на положителното възприемане на себе си.

Всички посочени резултати от изследванията подкрепят тезата , че откроените индикатори 

/на автономията/ са от фундаментално значение за пълноценното функциониране на личността. Ако тя не ги консумира, изпада в състояние на изключване от саморегулацията на поведението си. Не може да развива поведенческия си репертоар свободно, нито да влага ресурси в преследването на целите си, още по-малко да бъде ефективна за себе  си и околните. Става ясна и правомерната употреба на понятията цялостна, частична и непълна адаптация, както и липсата на адаптация. 

Последното състояние цялостно подчинява действията на индивида на външни фактори – нормативни изисквания и ограничения, стереотипно поведение, конформизъм, просто спазване на технология. При тези условия съхраняването и оставането на човека в средата е възможно само чрез нагаждане към даденостите. Индивидуалната регулация на поведението дори може да се осъществява, да се насочва към посрещане на външните натоварвания. Личността няма шанс да функционира оптимално и да преживява благополучие. Тя е в състояние на дезадаптация. 

Юнг – Всеки човек, и въобще всичко, се състои от противоборстващи сили /черно-бяло/ 

Вадим Зеланд – „Транссърфинг” 

Начин да се адаптираш – методът е лесен, трябва да се включиш в играта, в която да си господар на живота си, и да имаш успешни жизнени стратегии. 

Когато трябва да направиш нещо, спомни си („Помни”)