Четири са основни направления за формулиране на случая. Те са основни теоретични концепции, утвърдени в психологията. Всяко от четирите основни направления има свои допускания относно естеството на болестта и лечението и всяко направление прави своя клинична хипотеза.
Първото направление е биологичното- то води началото си от теоретичните възгледи на Хипократ. В клиничната психология и психиатрия биологичното направление разглежда присичните разстройства предимно като органични заболявания и се представя от биомедицинския модел.При изследванията се търсят генетични предпоставки, нарушени рецепторни функции или други биологични маркери/сърцебиене, повишено кръвно налягане, нарушени тазови функции, разстройство на хранене, сън и др./ Привържениците на биологичното направление приемат симптома като изява на нарушение на структурно или физиологично ниво. Лечението е предимно соматично. То включва лекарства, диетичен режим, а понякога и психохирургия- оперативна намеса в мозъчната структура. Биологичните хипотези включват:1. Проблемът на пациента се разглежда като резултат от познато соматично заболяване;2. Пролемите на пациента се свързват с определено телесно състояние;3. Проблемът на пациента се разглежда като функционално психично разстройство, придаващо се по наследствен път или с провеждано соматично лечение – странични ефекти на друга терапия;4. Счита се, че върху състоянието на пациента може да се въздейства посредством психофармакология – т.е. даване на лекарства. Голяма част от българските психиатри са в това направление.
Второто направление е психодинамичното – води началото си от класическата психоанализа на Зигмунд Фройд. Понастоящем, в рамките на това направление са действащи три основни психодинамични парадигми /модела/ :
- І. Его психология – представители – Зигмунд Фройд, Ана Фройд;
- ІІ. Психология на обектните отношения – Мелани Клайн, Хиникът – неопсихоанализа;
- ІІІ. Психология на Аза - - Хайнц Кохуут.
Разликата между Егопсихологията и Психологията на Аза е йерархия та в терапевтичния съюз. Докато при Егопсихологията терапевтът е този, който се дистанцира от оплакванията на пациента чрез методите конфронтация и интерпретация, то в психологията на Аза терапевтът се асоциира и откликва на проблемите на пациента чрез метода на емпатията и огледално откликване. Следва, че и Его психологията развива едно ятрогенно поведение – разглежда проблема, но не може да се справи. Поддържащ болестта фактор - - зависимост на пациента от терапевта. Според представителите на психодинамичното направление възникването на неврозите и на личностните разстройства се свързва с нарушения в развитието, ранна депривация / емоционална и физическа/, патологични взаимоотношения или интрапсихични конфликти. В резултат на такива психологически фактори пациентите са склонни да възприемат изопачено действителността, да развиват тревожност и депресия и неузрели психични защити. Терапията е насочена към разкриване на конфликтите , развитие на по- здравословни интеракции , укрепване на егото и промяна в картината. Чрез терапията се цели постигане на зряло отношение към собствените вярвания, чувства и поведение. В рамките на терапевтичния съюз клиничният психолог помага на пациента да възстанови болезнени спомени, лежащи в основата на дисфункционално поведение. Психоаналитично ориентираните специалисти могат да използват лекарствени средства като допълнение към терапията, но са убедени, че макар симптомите на пациента да намалеят, дисфункцията ще остане, докато не се осъществи промяна в характера. Много е важно в амплитудата на положителното и отрицателното да бъдем адекватно приемани.
Разлика между психични състояния и психичен инцидент.
Психоаналитичната хипотеза вклюва:
- Проблемът на пациента може да бъде разглеждан като резултат от вътрешни конфликти, изопачаване на обектните отношения или нарцистична уязвимост /егоцентризъм/
- Проблемът на пациента може да бъде разбран чрез познаване на отключващото събитие, кризата в развитието и техния психоаналитичен смисъл /отношенията между То, Аз и СвръхАз/
- Проблемът може да бъде разбран посредством оценка на характера му /профил на ичността и акцентарциите/
- Счита се, че психодинамичният подход може да допринесе за овладяване на състоянието на пациента.
Третото направление е поведенческото / бихевиорално/ - Това направление обединява традиционни методи на поведенчески интервенции / основаващо се на обуславянето според Павлов, Едуард Торндайк, робърт Скинър / и когнитивната терапия- Аарон Бек. Привържениците на това направление разглеждат психичните разстройства като вид абнормно поведение, заучено в резултат на неблагоприятни събития, към което пациентът се придържа за да постигне положителен ефект и да се предпази от отрицателни последици.В резултат на това терапията се насочва към наблюдаваните симптоми, които се разглеждат като основен проблем на пациента, а не като скрит болестен процес/ биологично направление/ или като неразрешен конфликт/ психодинамично направление/. Според когнитивно –поведенческата терапия познавателните процеси оказват влияние върху поведението и въздействието върху тях води до подмяна на чувствата, мислите и поведенческото реагиране. При поведенческото направление лечението включва подробен анализ на поведението, което трябва да се промени, избор на лечебен метод и план за прослушване на постигнатите цели. Техниките, които използва поведенческият специалист са контрол на гнева, умение за себеутвърждаване, наводняване, когнитивно преустройстов и др. Наводняване- техника, с която непрекъснато усилваме дразнителя , но винаги заставаме след него- при фобиите – доминация на предишни мисли в съзнанието на човека. Терапевтичните стратегии се определят индивидуално в зависимост от проблема, очакванията и нуждите на пациента.
Поведенческите хипотези включват:
- Проблемът на пациента се разглежда като нарушения в мислите, чувствата и поведението, които са причинно свързани с предхождащи събития
- Проблемът на пациентасе разглежда като резултат от подкрепящите събития на определено поведение- функционален и нефункционален
- Проблемът на пациента се разглежда като резултат от дисфункционален познавателен процес и поведенчески дефицит. Начинът, по който мислим за света отразява нашите когнитивни познания/ добро – зло и т.н./ Да страдаме срадаме заради предишни вярвания- например старите моми
- Състоянието може да се повлияе от прилагането на определена когнитивно – поведенческа техника.
Четвъртото направление е био- психо – социално направление – според него психичните болести са мрежа от биологични , психологически и социални предпоставки. За отправна позиция трябва да имаме потребностите на пациента, за да помагаме, а не да пречим.
0 коментара:
Публикуване на коментар