Нормите представляват ръководно начало , предписания, правила, които облекчават общественото съществуване на индивида в групата. Задължителността на нормите става ясна и при боледуването , включително психичното, с оглед конкретния тип поведение , обществено номинирано чрез категорията „болен”. Макар и не толкова ясни, все пак съществуват норми, които измерват абнормното, в смисъла на психично разстройство / лудост/. Нормите дават на индивида защита и сигурност, а на обществото- граници и ценности. Поставянето и приемането на нормите е част от справянето със съществуването и живота. В клиничната психология най- употребяваното понятие  е това за средна норма. Нормално е това, което е присъщо на голяма част от хората  от даден пол, възраст в дадена социокултурна област при определени ситуации. Нормално е всъщност общото в тяхното поведение. Почти не съществува, обаче, валидна и задължителна за всички хора  от всички култури норма. Следователно поведението на един човек се измерва и актуализира в социалното       като нормално само чрез утвърдените от отсрещната страна норми. Нормата трябва да се разглежда детайлизирано /средна/. Ето защо, психиатричното болестно поведение може да бъде диференцирано чрез  понятието „индивидуална норма”. То разкрива  отклонява ли се от обичайния стил на пациента преживяването и поведението, което е довело до прегледа. Ако има статистически измерима разлика, отклонението в поведението и преживяването на пациента  от неговите всекидневни такива, то е допустимо предположението за болестност. Нормалното и абнормното са двойка понятия, които  позиционират личността в спосоността и да се справя или не с изискванията на живота.
   Абнормното не е тъждествено на болестното. То се изразява в две посоки. Положителна абнормност е всяка дарба, талант, гений. Отрицателна абнормност може да бъде като отклоняващо се девиантно поведение/ престъпно, асоциално/,но не винаги е свързано с психична болест, разстройство. Друга перспектива за отрицателна абнормност е болестност. Следователно, нормално е да бъдеш болен при определени обстоятелства – например консумирането на заразена вода. Двойките понятия здраво и болестно обхващат резултатите от точно определени действия- преглед, диагностична процедура, терапия, рехабилитация От гледна точка на социалната роля приписването на категорията болен означава дали даден човек получава от своя обществена група правото да приеме ролята на болен. Това означава претенция за освобождаване от ангажименти, щадене, грижа и лечение. От гл. точка на психичната болест здраво означава цялостно състояние на даден човек. Здрав е човекът, който успява в собствения си живот, въпреки наличието на някаква телесна болест или нормите на обществото , в което живее да отговори на изискванията на средата / на природа или  общността/  и да  изпълнява  техните задачи/ адаптация/. Това понятие за психично здраве посочва като критерии гъвкавостта и издръжливостта в доказване на себе си, в себеразгръщане и в способност от адаптационни стратегии, с които човек оцелява според условията. Склонността към заболяване означава най- общо ограничение на тези способности.  Неспособностите за оцеляване, понятието „болест” в смисъла на психично разстройство се отнася до отстъпление, неспособност, прекъсване на отношенията със себе си и другите. Болен е този, който по някакви причини страда от себе си и от света, който е извън обичайните рамки за страната и групата, в които живее, който не може да се справи с условията на живота и поради значителното си различие от останалите не може да поддържа живи контакти с другите хора. Психичното боледуване е особен тип, то не може да бъде категоризирано само в критериите за болен. 

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.