Психичен статус

Формулировка на случай 

Психологичният статус има за цел да разкрие наличните разстройства в психичното функциониране. Отклонения – симптоми в преживяването и поведението на пациента, от които да се изгради синдромалната характеристика на психичната болест при конкретния пациент. Възприета е доста стриктна последователност при изследване на психичния статус, която гарантира пълнота на обхващането на всички психични функции. Умението на изследващия да наблюдава, описва и разговаря  е фокусирано върху разбирането на наличните психологически феномени с оглед изграждането  на собствена диагностична хипотеза. В клиничната психология и психиатрия снемането на психичния статус се извършва в следната последователност:

1.  Описание на външен вид, двигателна активност, мимичната и пантомимичната изразност, желанието или нежеланието на пациента да разговаря, отношението му към психолога и обстановката, изразени чрез невербални комуникационни сигнали. Чрез тези сведения се съди за жизнената активност и отчасти за емоционалното състояние на пациента.
2. Следи се за речта – темпо, ритъм, интонация, прекъсвания, дълги паузи.
3. Следват въпроси, които имат за цел да идентифицират емоционалния фон на настроението. По време на този първоначален контакт се наблюдава готовността на пациента да вербализира преживяванията си.
4. Изследва се съдържанието на мисленето. Най – съществено тук е разкриването на налудна продукция с оглед натрапливи мисли, свръхабнормни убеждения, налудни идеи. Клиничният психолог се стреми да стигне до изясняване това как пациентът си обяснява своите необикновени преживявания.
5. Търси се нарушение във възприятно – представната сфера, както по отношение на ориентираност на облния за собствената му личност / аутопсихична/, така и за ориентираност за околна обстановка/ алопсихична/ 
6. Изследване на паметовите функции/ фиксация, краткосрочна и дългосрочна памет/. От пациента се изисква да запаметява поредица от цифри с прибавяне към последната цифра на числото 3 например. Ако до седмото ниво не допусне грешка значи няма фиксация . (Краткосрочна памет-казваме му адрес,караме го 4-5 минути да разказва за себе си, искаме да каже казания от нас адрес .Дългосрочна памет-въпроси, свързани с детството- училище,учителка, дата на сватбата )
7. Изследва се интелектът на личността чрез елементарни тестове- От пациента се изисква да обясни преносния смисъл в поговорките, абстрактни понятия, ако не може да даде верни определения, говорим за пропуски в интелекта в резултат на психично заболяване.
8. Критичност – в края на изследването на психичния статус е важно да проверим мнението на пациента за неговото състояние.Т.е. дали разбира и признава, че актуалните му отклонения означават психична болест. 

    Снемането на анамнеза и психичен статус дават възможност за изграждане на първоначални хипотези за характера на психичното разстройство, които трябва да бъдат проверени и доказани чрез  допълнително психично изследване и оценка и други клинични изследвани След събиране на данни от тези изследвания се съставя формулировка нас лучая. Тя е метод за интегриране на всички клинични данни , които са необходими за лечението и прогнозата. Тя е идеографски процес / портрет на индивида/, което значи, че включва ония уникални особености на болния, които са необходими за неговото лечение. Докато диагнозата е номотетичен процес / категоризиращ според международните критерии  съответната болест/, то формулировката включва всички значими за конкретния пациент данни, които да подпомогнат цялостния план за лечението и да тушират предразполагащите, отключващите и поддържащите фактори с оглед вторична профилактика и мерки за рехабилитация.

Формата на формулировката включва разделите:

І.Демографски данни – име, възраст, професия, семейно положение;

ІІ.Описателна формулировка – включва симптомите и признаците, характеризиращи разстройството;

ІІІ.Диференциална диагноза – по реда на тяхната вероятност се изброяват всички диагнози, които трябва да се имат предвид с оглед синдромалната характеристика / симптомите и признаците/;

ІV.Етиология – описва се анализ и роля на трите групи фактори по системния подход;

V.Изследвания – клинични и психологични.

VI.Лечение.

VII.Прогноза.