Психология на болния ~ Психолози БГ

ЛИЧНОСТ И БОЛЕСТ

ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА КАРТИНА НА БОЛЕСТТА.

РЕАКЦИЯ НА БОЛНИЯ КЪМ БОЛЕСТТА

Задача на клиничната психология е изучаване ролята на личността във възникването и лечението на болестта и отражението на болестта върху личността.

Сфери на взаимодействие между личност и болест:

1. Болестно изменение на личността в процеса на болестта.

2. Деградация и разпад на личността в процеса на болестта.

3. Патологично развитие на болестта.

4. Патологична реакция на личността спрямо своята болест.

5. Ролята на личността в произхода и развитието на болестта.

Всяка болест е нарушение на нормалната жизнена дейност и функционирането на всички органи и системи в човешкия организъм. Тя е и реакция на личността спрямо тези нарушения. В клиничната психология има вътрешна и външна картина на болестта

Вътрешна картина – личностната реакция спрямо болестта. Как личността реагира
Външна картина – телесното състояние на болния човек.

Изучаването психиката на болния е сложен процес и трябва да се познават отделните личностни качества на индивида и неговата взаимосвързанност с околната среда; защитните механизми, които ползва; на емоционалната устойчивост; на годността му да противодейства на промените в живота, свързани с болестта. Личностните особености могат да предопределят изхода от една болест.

Болестните усещания на соматичната система са част от първа сигнална система, които се подлагат на второсигнална преработка и се стига до всяко лично заключение. При това може да се надцени или да се подцени болестта и да се създаде погрешна представа за нея – неправилно поведение – негативни последствия в болестния процес. При голяма част от хората болестта стои на първо място. В тях се борят страха, опасението, вярата и надеждата за спасение. Болният човек е с повишено внимание към всички усещания, които идват от тялото. У други хора се среща безразличие, нехайство към собственото тяло.

Причини: надценяване възможностите на собствения организъм (при здрави рядко боледували хора); подценяване на самата болест; прекалена професионална ангажираност (насочвава вниманието в друга посока - отлагане); страх, срам от болестта; негативно отношение към медицината; специфична защитна реакция (бягство от болестта). При всички случаи обяснението на реакциите е в особеностите на болестта, въздействието на околната среда (социума) на индивида и основно в сегашната и пред болестната личност на индивида.

При всички случаи личността реагира на болестта. Има два вида реакции:

нормално психологически реакции – очаквани, предвидими, ясни;
болестни реакции на личността спрямо болестта. Те са интересни за клиничната психология и се делят на две групи- прости и сложни:

Прости:

- отричане на болестта – изтласкването й в безсъзнателното;

- пуерилистична реакция – инфантилизация, вдетиняване от страна на болния, така той постига по-голямо внимание и грижа от страна на околните;

- примитивизиране на личността – всички случаи, когато без болестта да е причина личността да почне да функционира на по-ниско ниво, на практика болният човек го прави. На това ниво реакциите са по-отработени и отнемат по-малко психична енергия. На преден план излизат физиологичните потребности и по-низши интереси. Болестта засяга енергийния потенциал на личността и така тя се пести.

Сложни:

- депресивна реакция – съдържа всички характеристики на депресивния синдром, но е пряко свързана с болестта.

- еуфорична реакция – тя се среща по-рядко. Болестно повишено безпричинно, безкритично недооценъчно настроение. То се среща при увреди в мозъчната кора – органика, интоксикации, инфекция.

При всички болестни реакции има психологическа изводи от конкретните обстоятелства, в които се намира болният човек. . Когато липсва психологическа изводимост, трябва да се мисли за психоза с органичен произход (най-често при еуфорична реакция).

Психологическите реакции на болния човек спрямо болестта се определят от въздействието на 3 големи групи фактори:

Индивидуални фактори.
Социо-културални фактори.
Фактори, свързани с естеството на болестта.