Личностни промени при мозъчна атеросклероза

Мозъчната атеросклероза е заболяване, което се характеризира с развитие на дегенеративен процес на кръвоносните съдове на мозъка. В резултат на този дегенеративен процес вътрешната повърхност на мозъчните артерии се покриват с холестеринови плаки и с развитие на заболяването се отлага калций.

Мозъчна атеросклероза води води до личностна промяна, протича в няколко стадия:

1. Начален стадий – церебрастенна картина  (неврозоподобни симптоми). Прояви: 

• Постепенно отслабване на активното внимание и памет. 
• След това настъпват и емоционални нарушения – неустойчивост и психична инертност. 
• Все по-трудно личността преминава от едно занимание към друго, трудно се адаптира към нова обстановка. Това е сигналът, при който повечето хора разбират, че имат заболяване. 
• Често се среща хипохондрична вглъбеност – хипохондрични страхове от мозъчни тумори и фобии. 
• Психопатоподобни промени в личността – особено в сферата на характера, формиране на егоизъм, дребнавост, придирчивост, по-бъбриви, свръх прямота/ безцеремонност. Водещата психопатоподобна промяна на личността е надделяване на инстинктите и засилване на негативните личностни особености, а позитивни качества – не. Повишена свръхчувствителност и обидчивост спрямо всичко, засягащо интересите на личността.

2. Втори стадий – задълбочаване на интелектуалните и паметовите нарушения. Тежко нарушение на фиксационната памет. По- късно започват нарушения и на другите два вида памет.

3. Трети стадий – нарушения на интелектуалните способности (явни деменцинни промени):

• мисловният процес е забавен и инертен;
• излишна детайлизация;
• стереотипна реч;
• все по-трудно диференцира значимите от незначимите дразнитли, всичко става еднакво важно;
• трудно проявява инициативност;

Атеросклеротичната деменция е лакунарна/частична, т.е. ядрото на личността се съхранява обикновено/, независимо от разпада на възможностите, се съхранява отношението към околните, ценностната система и т.н.

Психохигиена през старостта

   Периодът на остаряването (енволюцията) и старостта поставя психични проблеми. Този нормален  биологичен  процес е свързан с психични и социални фактори. 

Биологичните основи на остаряването са  в два аспекта :

1. морфологично – промяна в структурата на органи, системи, тъкани в човешкото тяло.
2. функционално – ограничаване функционалните възможности на всички органи и системи в тялото.

Психологичните промени са обусловени от физиологичните промени, от общото психично снижаване в човешката личност и от реакцията на човешката личност към промените, настъпващи в нея. С напредване с възрастта се наблюдава и промяна в психиката, наречена  „психична инертност” – промени  характерни за стареещия човек: 

• загуба на психична гъвкавост:

1. намалява спонтанността;
2. забавят се мисловните процеси
3. трудно се мобилизират спомените

• трудности при осъществяване на нови интелектуални придобивки;
• поява на специфични особености на протичане на мисленето: персеверация, логорея ( повтаряне  и поток от думи);
• афективни промени – трудна овладяемост на афекта;
• промени в нагоните;
• непрекъснато повишаване на трудностите при адаптиране към нови ситуации.

Това са т.н. дефицитни прояви във функционирането на човешкия организъм. 

Друга група промени са реактивните промени – реакции на личността срещу нарастващия дефицит от възможности. Особености: 

• обедняване на телесните и психични възможности и опити за преодоляването им, дневен режим;
• трудностите в адаптацията се компенсират с надценяване и идеализиране на миналото /тези реакции са по-тежки при утежняване на ситуацията в семеен и социален план, при социална изолация/.
• Съзнание, че от изпълняващ ролята на отглеждащ, минава в ролята на отглеждан, че се нуждае от отглеждане.

Тези дефицитни реактивни промени в психиката на човек понякога затрудняват адаптацията към новата житейска ситуация и засилват напрежението у индивида, което води до потиснатост, отказ да се приеме старостта, гневни реакции , изолоция. 

Психохигиенни задачи: 

1.  принудителната пасивност;
2. чувство за непълноценност и несигурност;
3.  изживяване на самота и нарастваща изолация.

Ако има добра психохигиена, това води до добро остаряване. 

Личностни промени при генеративни нервни заболявания

Алцхаймер, Множествена склероза, Паркинсон, Хорея на Хънтингтън

   Общи характеристики на тези заболчвания – атрофия на мозъчната кора и постепенното й изчезване. Те имат различни прояви. Клиничният психолог има голяма роля при тях – те са трудни за диагностициране в началото. Но навременната терапия забавя хода на развитие на болестта.

•  Алцхаймер – прогресиращ дистрофичен мозъчен процес, с бързо настъпващ интелектуален разпад (ако не се провежда лечение - за 2-3г.) + личностен разпад. Започва с неврозоподобни симптоми – трудно за диагнстициране.
•  Болест на Пиг – започва с нврозоподобни симптоми. Завършва с глобарна деменция и пълен разпад на цялата психична дейност. Фатален изход до 7-8 години без лечение. Тези заболявания не са категорично наследствени.
• Хорея на Хънтингтън – хроничен, атрофичен генеративен процес. По-често е наследствено. Прояви:

1. хиперкинеза – двигателна свръхактивност на крайници. Това е сигнал за по-ранна диагностика;
2. паметови нарушеня, личностна промяна;
3. остри психотични епизоди – налудности за преследване, ревностови налудности;
4. дългогодишен ход – може да продължи десетилетия.

• Паркинсон и Множествена склероза. В днешно време има медикаменти, които гарантират липса на прояви на заболяването.

1. наследствеността има доминантен характер;
2. не се наблюдава дълбока личностна деградация;
3. емоционално изравняване;
4. леки паметови нарущения;    
5. изразен тремор, но ако пациентът се ангажира в интелектуална дейност, треморът изчезва.

Психохигиена на зрялата възраст

   От значение са половият живот, семейните отношения, професионалната дейност. Те съществуват и в другите възрастови групи, но тук те са водещи. Биологичните, физиологичните, психическите, социалните страни на тези три сфери са свързани в единство и нарушението на всяка една от тях рефлектира негативно върху другите две. 

1. Сексуална дейност. Човешката сексуалност няма самостоятелно значение и стойност. Тя е неделима част от нормалния човешки живот (хранене, дишане, сън). Терминът „психосексуална зрялост” това са биологичните основи на сексуалното поведение и психичните фактори, изграждащи половите особености на отделния индивид. Половата дейност е защитена дейност и трудно се уврежда на органично ниво. Всички психологически неблагоприятни фактори водят до сексуални дисфункции а психологическата сексуална дейност е много ранима. 

Психологическите фактори са разнообразни, различни, но като цяло са няколко основни групи :

• влияния на семейната среда
• влияние на приятелския кръг
• културални и социални влияния.

От гледище на психохигиената трябва да се има предвид, че сексуалното развитие (част от цялото развитие на индивида) се влияе негативно от всички фактори, които са неблагоприятни за личността като цяло. 

Психохигиенните задачи тук са :

• Свързани с ролята на околната среда – условията, в които се реализира половата дейност;
• Свързани с ролята на индивидуалното психическо и физическо състояние на двамата партньори – умора, болест и нерви.
• Свързани с взаимното въздействие и взаимоотношение на партньорите – позитивно или негативно 
• Свързани с  техника на половото общуване – полово несъответсвие не съществува. Анатомично хората си съответстват. Дисфункции могат да се породят от неумение, от лоша техника на полово общуване.
  

2. Семейни отношения. Хармоничността на съжителството зависи от правилния избор на партньор и от мотивацията за съвместното съжителство. От значение е психосексуалната зрялост на индивида (което е различно от биологична зрялост). Психосексуалната зрялост изисква достигането на определена афективна, интелектуална и социална компетентност на индивида.

 Друг съществен психохигиенен аспект при семейното съжителство е възрастта на партньорите при реализацията му. При ранните (под 20 години) и късните (над 30 години) за първо съжителство се наблюдава проблем. 

 При ранните семейства проблемите идват от личностната незрялост на партньорите, което води до по-големи конфликти и до раздяла. Други проблеми идват и от активната родителска намеса (материална зависимост).

 При късните съжителства проблемите идват от по-голямата трудност и на двамата за приспособяване един към друг. С възрастта човешката психика става все по-малко пластична и жизнените стереотипи също трудно се променят. 

Съществен психохигиенен проблем е и въпроса за бременността (планиране, предпазване, аборт). От психологическа гледна точка появата на дете е натоварваща – и за двамата родители  и трябва да дойде, когато родителите са минали първата криза на приспособяване един към друг. Балансирали са отношенията помежду си. Първото дете не трябва да е скоро след събирането на родителите да живеят заедно. Нагаждането е процес, който изисква време. 

Семейно съжителство – психологически особености, към които е насочена психохигиената: 

• Конкурентна нагласа – конкуренция за надмощие. Тази борба е по-изразена, ако личностната структура на партньорите е по-нехармонична;
• Особеностите и промените в психиката на съвременните мъж и жена. В момента отношенията са в преходен период между патриархален тип отношения и еквиархален (равноправни) тип отношения. Те са много различни. От строго регламентирано разпределение на ролите до роля в конкретна ситуация, в конкретен момент и ролята се поема от този, който в този момент е с по-големи годности за решение. Проблем има, ако партньорите са носители на различни модели;
• Наличие на пренебрегнатост; 
• Нараненост; 
• Липса на емоционална свързаност;
• Липса на дете;
• Загуба на дете – дългогодишни двойки при загуба на дете по-често се разделят;
• Изчерпване на афективната свързаност, общи интереси и взаимна задоволеност, в следствие на еднообразието и ограничеността на семейния живот. В един момент няма за какво да си говорят, а навън има интересни, различни хора;
• Хронично заболяване на някой от двамата.

3. Професионална дейност – естествено необходима на човека. Той  реализира в нея комуникацията си с другите, реализира се като личност, носи му стимули за съществуване. Тя има и неблагоприятни въздействия – те са резултат не от трудовата дейност, а от неподходящи и лоши условия за реализацията й. 

Психохигиената тук засяга:

1. Организация на работното място;
2. Ритмичност и периодичност на трудовата дейност (натоварване-почивка, активност - пасивност). Отношението между тях и типа нервна система.
3. Влияние на емоционалните фактори от трудовата дейност върху човешката личност – отношение към професията и извършената дейност от страна на индивида:

• отношение на другите към труда на конкретната личност, оценка, признание;
• отношение на обществото към извършената дейност (престижен/ непрестижен труд) 
• материална задоволеност.

Психохигиена в детска и юношеска възраст.

   Детството е съществено за здравото развитие на личността – това са основите на човешката личност. В този период се изграждат афективните нагласи а също така неблагприятните преживявания оставят дълбока следа. Биологичните и неврофизиологичните особености на детето както и  специалното му положение в сферата на човешките отношения определят специалните и общи изисквания за неговото развитие, наречени основни афективни потребности на детето. От биологична гледна точка те са свързани със слабостта и незрялостта на детския организъм, а от психологическа гледна точка – зависимост на детето от другите и особено родителите. Основните афективни потребности са свързани с родителите и със семейството.

Най-изразените потребности са :

1. Необходимост от родителска обич и нежност. Развитието на личността е резултат от наличие на постоянен поток от положителни афективни въздействия  Така се създава чувство за сигурност и удовлетвореност и това поставя основите на доверието към света и хората (социалните ситуации, с които се сблъсква човек през живота си са 100 и човек се свързва и се сблъсква с тях през първите седем години).
2. Необходимост от авторитета на родителите. Ако не се задоволи тази потребност – в началото на своя живот човек няма изработени стандарти за добро и зло и няма личностна идентичност. Родителят със своя авторитет улеснява детето в изработването на тези стандарти – родителят е модел. Той учи детето на добро, зло, грубост и т.н.
3. Необходимост от признаване и утвърждаване на неговите сили и годности – това води до добра самооценка у човека, ако не се удовлетвори тази потребност , личността формира ниска самооценка. 
4. Потребност от игрова дейност – играта е естествен начин за развитие вътрешните способности на детето да се учи на различни социални роли, да развие годност за равнопоставена комуникация със себеподобни. Не трябва да се ограничава контактът с връстници и да ги заместват със себе си. 
   

Неблагоприятните въздействия от страна на семейната среда произтичат от няколко групи фактори:

Първа група: взаимоотношение между родителите – те са първия модел на отношения между хора, който децата имат.

Втора група: отношение на родителите към детето – афективна хладност, свръхизискващо поведение, прекомерна обич (разглезване):

• свръхпротективното поведение особено от страна на майката не оставя простор за инициатива и самостоятелност, пазейки детето от трудностите. Така тези деца стават социално некомпетентни, зависими личности.
• прекомерна обич, разглезеност – хората със зависимост са често с такива майки. При тях зависимостта от майката се заменя с друга зависимост (към вещество или човек). Не се научават да носят отговорност за поведенито си, те остават инфантилни  в личностното си развитие. Трябва да се работи и с тези хора, и със семействата , защото те са съ-зависими
• променливо, нееднопосочно поведение (единият роител иска едно, другият – друго или един родител се държи различно в различни ситуации). 

Трета група: взаимоотношения между децата в семейството. Адлер описва съществени страни от взаимоотношенията на децата в едно семейство и че всяко едно дете в зависимост от своята поредност расте в атмосфера, различна от атмосферата, в която растат другите деца. 

Психохигиенни проблеми в юношеска възраст. 

 В юношеската възраст има биологични, нервофизиологични и психологически особености – тя е кризисен период, преходен, рисков и нестабилен. Осъществява се преструктуриране, нагласяне на органите и активизиране на вегетативно хормонални функции (бурна и не регулирана възраст). Психичните особености, свързани с биологичните и нервнофизиологични фактори, са свързани с характерни социални въздействия. Характерни за юношеската възраст проблеми: 

• Психосексуално съзряване – активно включване на полови жлези, постепенна социална диференцираност, придобиване на мъжки и женски качества и поведения и поява на интерес към другия пол. Трябва да се подпомага половата диференциация. Трябва да се подкрепи изцяло мъжката или женската идентичност у юношата, докато се изгради. Ако веднъж се идентифицира човек като хетеросексуален, той не става хомосексуален. Това в момента става до към 6 клас. Окончателно до 16-17 години. И човек знае от кой пол е. Ако след това се смени, то става с играене на роля, а не с дълбока вътрешна промяна.
• Промяна на съществуващи  лични стандарти и формиране на нови особено в социалния контекст. 
• Стремеж към независимост и контрапсихологизъм. Отричане.
• Необходимост от себеутвърждаване. Ако липсва такава възможност, тежко фрустрира юношеската личност. 
• Процес на индивидуализация. Характерното физиологично неравновесие води до различни проблеми и нарушения. Кризите в тази възраст се определят не от силата на преживяванията, а от изгубването на съществуващото равновесие в детството и липсата на равновесие в зрелостта. Кризите се проявяват в семейството и училището и водят да асоциално, проблемно, девиантно поведение. За появата им са отговорни чувството на социална изолация и ранната афективна незадоволенот в семейството (фрустрация).

Личностни промени при прогресивна парализа

   

Прогресивната парализа е описана е за първи път през 1882г. Тежка проява на нелекувана сифилистична инфекция. Това е деградация на личността по органичен път. Налице е тенденция към бързо опустошаване на личността. Има дифузно засягане на сиво мозъчно вещество и подкорието. Интервалът между заразата и първите прояви на болестта зависи от  възрастта на човека. Колкото в по-млада възраст настъпи болестта, толкова по-дълъг е интервалът до първите прояви на болестта. Без лечение - до 2-3 години. Това заболяване има летален изход и пълно деградиране на личността.
Преминава през 3 стадия:

1. Псевдоневрастенен – привидно наподобява невротичната реакция на личността
2. Пълно разграждане;
3. Изходен/летален край.

Личностни промени:

• Първи стадий – по-лесна раздразнителност, отвлекаемост на вниманието, по-трудна концентрация на вниманието, главоболие, безсъние, по-лесна уморяемост;
• Втори стадий – поведенчески прояви, нетипични за дадения човек до този момент, променя се самооценката, настроението става по-еуфорично, нелепи постъпки (безсмислени покупки, сприятеляване с абсолютно непознати, сексуална невъздържаност), загуба на работоспособност. Наблюдават се нарушения на всички нива на психчно функциониране – трудно установяват прилики между сходни неща; непонятен е преносния смисъл на пословици; вниманието се отвлича; мисловният поток се ускорява и поради това става разкъсан; емоционалността видимо се променя – еуфорични реакции или рязък изблик на агресивност; воля и двигателността се колебаят между хиперкинеза (оживеност) и хипокинеза (блокада); губят такт; мотивират постъпките си с детска наивност; пълна липса на самокритичност.
• Трети стадий – постепенно се стига до пълен разпад на психиката, апатия, тежко нарушена второсигнална система.

Вижте още: Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката прогресивна парализа

Личностни промени при травми на главния мозък

Травми. Биват открити и закрити (по-често се свързват с психични нарушения). В зависимост от степента има 3 вида травми:

1. Комоцио (мозъчно сътресение) – свързва се със загуба на съзнание от няколко секунди до часове. В следствие от удара се появява механизъм на загуба на съзнание– възбуда на мозъчни клетки, за да се предпазят от напрежението се изпада в задпределно задържане, загуба на съзнание, временна необходимост на клетките да възстановят функциите си без опасност за жизнеността им. Събитията преди загубата на съзнание по-често не се помнят.
2. Контузио (мозъчно натъртване) – по-тежко е от сътресението. Механизъм на загуба на съзнание – задпределно задържане след удара, подкорова възбуда – задържащ процес в кората и възбуден процес в подкорието. При мозъчното натъртване има остатъчни огнищни увреди (подобно на епилепсията). Това води до постконтузионни психози, увреди на нервна тъкан.
3. Компресио (мозъчно притискане). Открити черепно-мозъчни травми.

Психични промени:

1. Травмена церебрастения – по-често при комоциото. Не са дълбоки личностните промени и външните прояви. Прояви с неврастенно подобен характер (подобно на промените при невроза) – лесна уморяемост, емоционална неустойчивост, разстройване на вниманието и паметта. Това е най-леката форма на личностна промяна. За да се възстановят мозъчните клетки от травмата, трябва 10 дена да се лежи, дори и да има загуба на съзнанието само за секунди. Не трябва да се натоварва зрителният нерв през тези 10 дни (да не се чете, да не се гледа TV). Това задълбочава пораженията  от травмата. Ако това се спазва, гаранция 98%, че няма да има проблеми.
2. Травмена енцефалопатия – при по-сериозни травми, тежко комоцио или леко контузио. Тези, които водят до определена атрофия на мозъчната кора – водят до паметово изразени нарушения, загуба на знания, затруднено усвояване на нови знания, забавяне и обедняване на мисловните процеси. Общо снижение на интелекта.
3. Травмена деменция – при тежки травмени контузио или компресио, при дифузни увреди на мозъка – водят до дълбока загуба на интелект, негодност за умствен труд, дълбока степен на оглупяване, загуба на работоспособност.
4. Травмена епилепсия – външната картина е еднаква с епилепсията плюс тежки, големи припадъци. Различното е, че липсва тежката епилептична промяна на личността.

Мозъчни травми при деца – до 4-5 години мозъчните травми могат да доведат до слабоумие и спира пълноценното формиране на интелекта. Възможно е психопатологично формиране на личността. В детска възраст всяка травма на главата има по-късни последици на ниво психологични промени. 

Личностни промени при епилепсия

   Епилепсия означава „прихващане”. Човек бива обхванат от нещо външно. Характерен за епилепсията е  конвулсвния припадък – обикновено настъпва внезапно без явни, видими външни причини. Има няколко вида епилептични припадъци. 

1. голям припадък – най-често по време на сън или при събуждане. Има характерна генерализирана тонично-клонична фаза, има припадъчна кома и има постепенно идване в съзнание, без какъвто и да е спомен за случилото се по време на припадъка.
2. малък припадък (петит мал) – краткотрайни промени в съзнането или в двигателността или и в двете, но липсва генерализиран тонично-клоничен гърч. Появява се още в кърмаческа възраст.
3. психомоторни припадъци – пристъпни промени в яснотата на съзнанието, обикновено траят около 2 минути и се придружават от автоматизми. По време на припадъка действието обикновено се възприема халюцинаторно, дереализационно, изкривено.
4. симптомни/Джексънови припадъци – в резултат на травмено увреждане на мозъка или възпалителни процеси в мозъчната обвивка. Няма загуба на съзнание, но има гърч.

 Какво се случва при епилептичен припадък?

   Предполага се, че основните нервни процеси се характеризират с голяма сила и голяма инертност. Това води до едно продължително натрупване на възбудния процес в определено огнище на мозъчната кора. Когато в това огнище натупаната възбуда стане прекалено голяма, възбудният процес ирадиира към двигателния анализатор и това води до припадък, който разрежда възбудата. Тази инертност на нервните процеси, както и тенденцията за патологичен взрив на възбудния процес са в основата на личностните промени, характерни за епилепсията. Те се изразяват в т.н. вискозно-експлозивна пропорция – тази епилептична промяна се развива в различни интервали от началото на болестта в пряка връзка с честотата, тежестта и вид на припадъците.

   При епилепсия личностната промяна обхваща всички сфери на личността, но най-изразени са промените в характера. От една страна са прекалено любезни, склонни към ласкателство, а от друга страна са склонни към гневни реакции, избухливост, агресивност при най-малкия отказ да им се изпълни желанието. 

   Мисловният процес започва да тече бавно, обстоятелственост на мисленето (многократно повторение на едно и също), излишни подробности, безумна педантичност. 

   Епилептичната деградация обхваща и интелектуално паметовата система, като може да се стигне до различна по дълбочина деменция. Епилептичната деградация при различните хора е с различна степен - трайни, явни психични разстройства, маркиращи тази епилептична деградация и ги има при половината от болните от епилепсия, а при други дори липсва епилептична деградация.

Вижте още: Епилепсия в речника  или други свързани с епилепсията статии