Личностни промени при прогресивна парализа

   

Прогресивната парализа е описана е за първи път през 1882г. Тежка проява на нелекувана сифилистична инфекция. Това е деградация на личността по органичен път. Налице е тенденция към бързо опустошаване на личността. Има дифузно засягане на сиво мозъчно вещество и подкорието. Интервалът между заразата и първите прояви на болестта зависи от  възрастта на човека. Колкото в по-млада възраст настъпи болестта, толкова по-дълъг е интервалът до първите прояви на болестта. Без лечение - до 2-3 години. Това заболяване има летален изход и пълно деградиране на личността.
Преминава през 3 стадия:

1. Псевдоневрастенен – привидно наподобява невротичната реакция на личността
2. Пълно разграждане;
3. Изходен/летален край.

Личностни промени:

• Първи стадий – по-лесна раздразнителност, отвлекаемост на вниманието, по-трудна концентрация на вниманието, главоболие, безсъние, по-лесна уморяемост;
• Втори стадий – поведенчески прояви, нетипични за дадения човек до този момент, променя се самооценката, настроението става по-еуфорично, нелепи постъпки (безсмислени покупки, сприятеляване с абсолютно непознати, сексуална невъздържаност), загуба на работоспособност. Наблюдават се нарушения на всички нива на психчно функциониране – трудно установяват прилики между сходни неща; непонятен е преносния смисъл на пословици; вниманието се отвлича; мисловният поток се ускорява и поради това става разкъсан; емоционалността видимо се променя – еуфорични реакции или рязък изблик на агресивност; воля и двигателността се колебаят между хиперкинеза (оживеност) и хипокинеза (блокада); губят такт; мотивират постъпките си с детска наивност; пълна липса на самокритичност.
• Трети стадий – постепенно се стига до пълен разпад на психиката, апатия, тежко нарушена второсигнална система.

Вижте още: Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката прогресивна парализа