Психохигиена в детска и юношеска възраст.

   Детството е съществено за здравото развитие на личността – това са основите на човешката личност. В този период се изграждат афективните нагласи а също така неблагприятните преживявания оставят дълбока следа. Биологичните и неврофизиологичните особености на детето както и  специалното му положение в сферата на човешките отношения определят специалните и общи изисквания за неговото развитие, наречени основни афективни потребности на детето. От биологична гледна точка те са свързани със слабостта и незрялостта на детския организъм, а от психологическа гледна точка – зависимост на детето от другите и особено родителите. Основните афективни потребности са свързани с родителите и със семейството.

Най-изразените потребности са :

1. Необходимост от родителска обич и нежност. Развитието на личността е резултат от наличие на постоянен поток от положителни афективни въздействия  Така се създава чувство за сигурност и удовлетвореност и това поставя основите на доверието към света и хората (социалните ситуации, с които се сблъсква човек през живота си са 100 и човек се свързва и се сблъсква с тях през първите седем години).
2. Необходимост от авторитета на родителите. Ако не се задоволи тази потребност – в началото на своя живот човек няма изработени стандарти за добро и зло и няма личностна идентичност. Родителят със своя авторитет улеснява детето в изработването на тези стандарти – родителят е модел. Той учи детето на добро, зло, грубост и т.н.
3. Необходимост от признаване и утвърждаване на неговите сили и годности – това води до добра самооценка у човека, ако не се удовлетвори тази потребност , личността формира ниска самооценка. 
4. Потребност от игрова дейност – играта е естествен начин за развитие вътрешните способности на детето да се учи на различни социални роли, да развие годност за равнопоставена комуникация със себеподобни. Не трябва да се ограничава контактът с връстници и да ги заместват със себе си. 
   

Неблагоприятните въздействия от страна на семейната среда произтичат от няколко групи фактори:

Първа група: взаимоотношение между родителите – те са първия модел на отношения между хора, който децата имат.

Втора група: отношение на родителите към детето – афективна хладност, свръхизискващо поведение, прекомерна обич (разглезване):

• свръхпротективното поведение особено от страна на майката не оставя простор за инициатива и самостоятелност, пазейки детето от трудностите. Така тези деца стават социално некомпетентни, зависими личности.
• прекомерна обич, разглезеност – хората със зависимост са често с такива майки. При тях зависимостта от майката се заменя с друга зависимост (към вещество или човек). Не се научават да носят отговорност за поведенито си, те остават инфантилни  в личностното си развитие. Трябва да се работи и с тези хора, и със семействата , защото те са съ-зависими
• променливо, нееднопосочно поведение (единият роител иска едно, другият – друго или един родител се държи различно в различни ситуации). 

Трета група: взаимоотношения между децата в семейството. Адлер описва съществени страни от взаимоотношенията на децата в едно семейство и че всяко едно дете в зависимост от своята поредност расте в атмосфера, различна от атмосферата, в която растат другите деца. 

Психохигиенни проблеми в юношеска възраст. 

 В юношеската възраст има биологични, нервофизиологични и психологически особености – тя е кризисен период, преходен, рисков и нестабилен. Осъществява се преструктуриране, нагласяне на органите и активизиране на вегетативно хормонални функции (бурна и не регулирана възраст). Психичните особености, свързани с биологичните и нервнофизиологични фактори, са свързани с характерни социални въздействия. Характерни за юношеската възраст проблеми: 

• Психосексуално съзряване – активно включване на полови жлези, постепенна социална диференцираност, придобиване на мъжки и женски качества и поведения и поява на интерес към другия пол. Трябва да се подпомага половата диференциация. Трябва да се подкрепи изцяло мъжката или женската идентичност у юношата, докато се изгради. Ако веднъж се идентифицира човек като хетеросексуален, той не става хомосексуален. Това в момента става до към 6 клас. Окончателно до 16-17 години. И човек знае от кой пол е. Ако след това се смени, то става с играене на роля, а не с дълбока вътрешна промяна.
• Промяна на съществуващи  лични стандарти и формиране на нови особено в социалния контекст. 
• Стремеж към независимост и контрапсихологизъм. Отричане.
• Необходимост от себеутвърждаване. Ако липсва такава възможност, тежко фрустрира юношеската личност. 
• Процес на индивидуализация. Характерното физиологично неравновесие води до различни проблеми и нарушения. Кризите в тази възраст се определят не от силата на преживяванията, а от изгубването на съществуващото равновесие в детството и липсата на равновесие в зрелостта. Кризите се проявяват в семейството и училището и водят да асоциално, проблемно, девиантно поведение. За появата им са отговорни чувството на социална изолация и ранната афективна незадоволенот в семейството (фрустрация).