Анорексия

 Анорексията започва обикновено по време на пубертета и засяга преди всичко момичета и жени с висок социален статус, практикуващи професии, свързани със специфични изисквания за външния вид. Основен симптом на заболяването е волевото намаляване на поетата храна с цел да се отслабне. Често пъти първия тласък, за да се започне диета, са реалното напълняване през пубертета и неуместните забележки, които получават за това. В този период няма истинска липса на апетит. Безапетитие и чувство на тежест след нахранване настъпват впоследствие след продължително гладуване и силно намаляване на телесната маса. Въпреки това гладуването и диетите продължават. В началото на болестта теглото е с 15-20% по-ниско от нормалното. Независимо от това, страдащите имат маниакална убеденост за своята пълнота и наднорменост на теглото. За да се предпазят от напълняване, те значително намаляват количеството на приетата храна, прекаляват с физическите упражнения, използват лекарствени средства за отслабване, слабителни и очистителни. При задълбочаване на кахексията първоначалното усещане за приток на сили и лекота се заменя с апатия, отпадналост и дистимно настроение. Наред със соматичното отслабване настъпват аменорея, тежка обстипация, трофични изменения по кожата и космите, анемия.

• Симптомите на анорексията са: липса на поне три последователни менструации; повишена тревожност; нежелание или пълен отказ от храна на публични места; слабост и задух; маниакално изчисляване на калории и проверка на килограмите; бледа, чувствителна и изтъняла кожа.

Има случаи, при които анорексията се предшества от състояние на силен апетит, даже булимия, последвано от състояние на затлъстяване и желание да се отслабне. Обикновено, обаче, хора с нормално охранване решават „да загубят тегло“ и си налагат строг режим на отказ от храна въпреки съществуващия нормален апетит. Поради това някои автори смятат, че в такива случаи е по-правилно да се говори за олигофагия вместо за анорексия. 

• Причините за развитието на това състояние са сложни. Много автори смятат различните конфликтни ситуации като негова причина, особено когато се касае за семейни конфликти, а също страхът от напълняване, от бременност, желанието да се спре развитието на половите белези. За обяснението на произхода и същността на този синдром съществуват два противоположни възгледа. Според единия заболяването е психогенно обусловено и може да се обясни с психичните особености на пубертетния период. Повишеният интерес към собственото тяло, стремежът към естетитичен идеал, своеобразните представи за телесна красота са първият тласък за налагане на диета. Психоаналитично насочените школи виждат глъбинните подбуди на гладуването в страха и отрицанието на сексуалността, на ролята и задълженията на жената. Момичетата не се тревожат от спирането на менструацията и от обратното развитие на гръдните жлези. Второто мнение – предимно соматично, разглежда нервната анорексия на подрастващите от ендокринна гледна точка. 

Анорексията е изключително рисково заболяване, което често завършва със смърт, тъй като уврежда основни телесни функции. Тя води до отслабване на здравината на костната структура и развитие на ранна остеопороза; пълна авитаминоза; нарушения в нормалния растеж; понижаване на телесната температура; фатални увреждания на стомашно-чревната, отделителната и сърдечно-съдовата система; сериозни неврологични проблеми; риск за плода и майката при евентуална бременност. 

Още статии по темата Анорексия >>