RSS Feed
Twitter
Всяка болест, независимо дали е соматична, психична или
психосоматична, има определена клинична картина, която е съставена от множество
болестни прояви. Изходната, най-малката градивна единица на болестта е
симптопмът /с гръцки произход, в превод означава „случай”. Симптоматиката е дял
от медицината, който изучава признаците на настъпващите болезнени разстройства
на човека.
Психосоматичните
симптоми са еднакви или сходни психични преживявания или поведенчески реакции,
които се отличават от нормалните за дадени хора от определена социокултурна
общност.Сам по себе си психосоматичният симптом е ненормален или болезнен.
Всеки отделен симптом може да се срещне и при нормален и здрав човек при
особени обстоятелства: умора, алкохолно или наркотично опиянение и други.
Симптомите стават
признак за психично разстройство едва тогава, когато се проявяват с определена
интензивност, честота и продължителност, и тогава, когато предизвикат у човека
страдание, тревога, страх, когато разстройват адаптацията му, неговото
функциониране и интеграция в обществото.
Симптомите имат
динамичен характер – някои са временни и бързо отзвучават, други съпътстват
психичното разстройство през цялата негова продължителност. По правило не може
да се постави граница между отделните симптоми. Те възникват много преди да
бъде осъзнато болестното разстройство, като определят т.нар. предболезнени
психични състояния. Пример за тях са зашитните механизми на Аз-а, формиращи
вторична симптоматика, която невинаги попада под вниманието на терапевта.
Симптомите се
диференцират на позитивни и негативни. Позитивни са тези, които са свързани с
усилването на психичните функции и процеси, като свръхинтелектуална активност,
засилени фантазии, водещи до халюцинации, налудни идеи и поведение. Негативни
са тези, които се свързват със спад на интелектуална и емоционална активност,
регресия и промяна на личността, отслабване на паметта и вниманието, поява на
двигателна слабост.
Симтомите биват
още субективни и обективни. Субективни са симптомите, определени от самите
психично разстроени хора. Но има разстройства, съпроводени с положителни
емоции, които се преживяват като удоволствие. Например при еуфория и мания се
изпитват чувства на удоволствие и наслада, въпреки че това разстройство може да
предизвика фатални последици за човека.
Обективните
симптоми се устанвяват чрез методите на клиничното изследване на пациента.
В зависимост от
характера на болестта симптомите се разделят
на соматични, неврологични и психични. Като най-общо правило всички
психични разстройства се съпровождат от соматични и неврологични симптоми. При
соматичните болести акцент се поставя на соматичните признаци, а при психичните
– на неврологичните и психоневрологичните признаци. Съвременната психосоматична
медицина разкрива съществени връзки и зависимости между
социалнопсихологическите феномени като стрес, фрустрация, самота, отчуждение и
тяхната връзка както с психичните, така и със соматичните разстройства.
Соматичните симптоми са например: кашлица, повишена температура, кръвно
налягане, промяна в пулса и ритъма на сърцето, сърбеж, изпотяване, промени в
сетивността, зрението и слуха, нарушена динамика на нервните процеси, нарушена
двигателна координация и други. Психичните симптоми са нервност, безвиновност
или липса на вина, илюзии, халюцинации, налудно мислене, амнезия, агресия и
други.
Синдром е
понятие от гръцки език и има две значения. В медицината и психопатологията
означава група от признаци /симптоми/, които са характерни за определено
болестно разстройство или в преносен смисъл за определен вид поведение.
При психичните
разстройства симптомите възникват винаги в определени типични съчетания, които
се наричат комплекс от симптоми или синдромокомплекси. Свързването на
симптомите в комплекс не е случайно. Точно закономерното свързване на
симптомите в определени типични комплекси се нарича синдром. В психопатологията
се използва и понятието водещ симптом, като се има впредвид онзи,който определя
характера на синдрома. Водещият симптом се появява в началото на психичното
разстройство и го съпровожда до неговото излекуване, затова се нарича още ядро
на синдрома. Отделни сиптмоми се свързват по определена обективна закономерност
и от тяхното развитие, динамика и промяна се изгражда клиничната характеристика
на определена психична болест.
Общоприета е
хипотезата, че болестното разстройство на всеки човек има индивидуален
характер, то е уникално и неповторимо, тъй като всеки човек е уникална и
неповторима психосоматична и социокултурна единица. Въз основа на обективното
съществуване на най-общи закономерности на болестния процесц е изградена
теоретична основа на понятието нозологична единица.
Понятието
нозологична единица е с много високо ниво на обобщеност и абстрактност. То се
използва за дефиниране, диференциране и
диагностициране на отделните психични болести. Използва се за определяне на
съответната терапия, както и да се оцени резултатът от терапията, т.е. изходът
от болестта.
За илюстрация
на теорията за синдрома може да бъдат посочени два примера: синдром на
разстроената афективност и разстройство
на мисленето по форма.
Синдромът на
разстроената афективност включва следните симптоми: безпомощност, апатия,
отслабване на емоциите, разстройство на жизнените усещания, потиснатост,
отчаяние, тревожност, еуфория, дисфория, разрушителност, безмислено вайкане,
чувство за вина, завишено чувство за лична ценност.
Синдромът
разстройство на мисленето по форма включва следните симптоми: забавено мислене,
обстоятелствено мислене, спънато мислене, ограничено мислене, ускорено мислене,
наплив на мисли, летеж на мисълта, задръжки в мисленето, неологизми.
Отразените два
симптома могат да бъдат два градивни блока при определяне на дадена нозологична
единица, т.е. на определена психична болест като шизофренната психоза.
Същността на
една психича болест се състои в закономерно свързани и влияещи се помежду си
симптоми и синдроми, които образуват едно неповторимо единство, различно за
всеки страдащ човек.
0 коментара:
Публикуване на коментар