Социално-когнитивна теория за научаването – Бандура

Алберт Бандура е канадски психолог, известен най-вече със своята теория за социалното научаване. Централно в тази теория е понятието “имитационно научаване”. Ние научаваме много, просто като наблюдаваме поведението на другите и като им подражаваме. Имитираното поведение влиза в индивидуалния репертоар ако получава подкрепа, т.е. ако води до положителни резултати. Някои подкрепи също могат да се усвоят чрез наблюдение на поведението на другите. Това заместително подкрепяне спестява необходимостта от натрупване на личен опит само по пътя на собствени проби и значително ускорява процесите на социално научаване. То дава възможност индивида да се ползва от опита на другите около него и така да усвоява знания и умения, натрупани в историческото развитие на човечеството.  Научаването чрез наблюдение обаче не е механично копиране на поведението на другите. Хората активно комбинират наблюдаваните поведения, повтарят ги в разширен съкратен вид като заимстват от различни хора различни модели на поведение. По такъв начин научаването придобива индивидуален характер.

Факторите от социалната среда, които влияят върху формирането на личността могат да се представят в ирархичен ред.

• Семейната среда освен че съдейства за окончателното формиране на биологичните предразположения на индивида задава и поведенческите модели на ежеднивния бит.
• Възпитанието на човека, неговите предпочитания и вкусове, отношението към близките в значителна степен зависят от семейството. 
• Неформалните групи (приятели, съседи, хора с общи интереси) имат съществено значение за развитието на самооценките и себепознанието. Те са източник на информация за равнището на притежаваните лични качества и чрез механизмите на социалното равняване способстват за формиране на относително точна представа за себе си. Освен това, в неформалните групи се изграждат множество от социални нагласи на индивида, на основата на които той поддържа собствено мнение по различни въпроси.
• Заеманата позиция в обществото (професия, длъжност, организация, в която човекът работи, политическа принадлежност и т.н.) има определящо значение за формирането и поддържането на его- идентичността и самоопределението.
• Етническата принадлежност определя етническото самосъзнание.
• По подобен начин религиозната принадлежност обуславя формирането и поддържането на широк кръг убеждения, вярвания и обичаи.
• Принадлежността към определена култура определя цялостния мироглед и манталитет на личността, а така същообичайните форми на социално поведение.