Трифакторен модел на личността- Ханс Айзенк

   Ханс Айзенк е роден в Германия, но се мести в Англия като младеж през 30-те години на 20 век поради съпротивата му на нацистката партия. Айзенк е основател и редактор на журнал за „Личностни и индивидуални различия“ и е автор на над 50 книги и 900 академични статии.Ханс Айзенк разработва известният трифакторен модел на личността, според който в основата на личността лежат три най-общи личностни черти - екстраверсия - интроверсия, невротизъм - емоционална стабилност и психотизъм. 

• Екстра- интроверсията е свързана с процесите на нервна стимулация на кората на главния мозък. Съществува една подкорова мозъчна структура, наречена ретикуларна формация, която изпраща импулси към кората и е отговорна за поддържане на състоянието на бодърстване. Когато тези импулси са недостатъчни е необходима допълнителна външна стимулация за поддържане състояние на оптимално бодърстване. На равнище личност тази биологична особеност във функционирането на мозъка се проявява като екстравертна насоченост. Екстравертите са ориентирани към честа смяна на стимулацията, лесно се отвличат по време на работа и са податливи на преживявания на монотония. Те са общителни, импулсивни, открити и непосредствени в чувствата си, лесно се приспособяват към промените. Екстравертите са отзивчиви, жизнерадостни, обичат развлечения и рискове, насочени са към лидерство. Когато импулсите от ретикуларната формация са достатъчно силни индивида не се нуждае от много допълнителна външна стимулация, за да поддържа състояние на оптимално бодърстване. Това е биологичната основа на интровертната насоченост. Интровертите имат трудности в установяване на контакти с непознати, често са заети със себе си и своите мисли и преживявания, трудно понасят промените. Те са спокойни и уравновесени, действията им са обмислени и рационални, но не обичат да работят в условия на бързане и недостиг на време. Обичат реда и спокойствието, придържат се към етичните норми и имат чувство за отговорност. 
• Невротизмът в биологично отношение се свързва с особеностите на функциониране на лимбичната система, която управлява някои вегетативни функции и е отговорна за протичането на емоционалните реакции. Лицата с високи показатели по невротизъм са емоционално неустойчиви и неуравновесени. Тяхното настроение лесно и често се мени, в преживяванията им преобладават тревожност, мнителност, нерешителност. В критични ситуации лесно изпускат нервите си и имат ниска устойчивост на стресови въздействия. В противоположност на тях емоционално стабилните са спокойни, уравновесени, уверени и решителни. Трудно се поддават на емоциогенни въздействия и имат по- висока поносимост на стрес. 
• Психотизмът  е проява на някои отклонения във функционирането на ендокринната система. Високите показатели по тази личностна черта са свързани с различни симптоми, които са показателни за предразположеност към психични заболявания. От друга страна обаче, психотизмът е характерна особеност на личността в художествено-творческата сфера.