Етапи на груповото консултиране

   Консултативният процес е това, което се случва по време на работата на групата. Влияе се от две неща – от действията на психотерапевта и от готовността на участниците за  включване в различните групови дейности.

   Има различни виждания за съдържанието на психотерапевтичния процес, но те засягат по-скоро разделянето му на отделни фази, отколкото самото съдържание. 

• Предварителен етап 

  Това е изключително важен етап , защото от него зависи по-нататъшният ход на груповия процес. Прави се подбор на участниците. Терапевтът определя дали групата да е хомогенна или хетерогенна. Решават се и технически въпроси, като място, време, условия, позициониране. Определя се големината и вида на групата. Стандартна големина на групата е 6-10 човека при възрастни и 3-4 при деца. По вид групата може да бъде открита или закрита. Определя се честотата и продължителността на сесиите. Най- разпространената честота е 1-2 пъти седмично. Оптималната продължителност е 1-2 часа, като за деца и трудни клиенти е 45-60 мин. В този етап се определя и продължителността на живота на групата и се уточнява размера и начина на заплащане.

• Начален етап

  Характерен  е с чувството за несигурност, неизвестност и съмнение. Участниците си задават въпроси като „Какво правя аз тук?”. Общуването е формално и повърхностно. Могат да се появят хора с агресия или с желание бързо да станат център на внимание, или такива, които веднага започват да споделят проблеми, които групата да обсъжда. Това е полезно за преодоляване смущението от непознаването, но водещият трябва да го прекрати по подходящ начин, защото никой не е готов за работа по същество. Положителен момент е, че повечето участници виждат сходството на проблемите си с тези на другите, което им носи първото облекчение.

   На този етап задачата на терапевта е да превърне групата от прост механичен сбор на хора в действащ социален механизъм. Това става по следния начин: 

1. Умело провеждане на първата среща. 
2. Участниците се представят с кратко изложение. 
3. Важен момент е даването на информация от страна на водещия, включително и за трудностите, които ще се появят. 
4. Трябва да внимава да не прекалява с дидактичността и наставляването, защото ще стимулира зависимост и пасивност. 
5. Установяват се общите и индивидуални цели. Без ясна цел участниците няма да получат полза от групата.
6. Създава се атмосфера на доверие. Доверието е основно психологическо условие на групата, без което взаимодействието е повърхностно. Прибързаното идентифициране на проблеми не е в полза на доверието, затова водещият трябва да се въздържа от оценки за живота и личността на участниците.
7. Създава се правилна представа за отговорностите. Възможни са две неправилни позиции. Едната е поемане на пълна отговорност за хода на процеса и неговия резултат, а при другата терапевтът казва, че отговаря за себе си, а участниците – за тях. Най-добра е балансираната позиция, опираща се както на собственото виждане, така и на доверието във възможностите на клиентите.
8. Преодоляване на съпротивите. На този етап съпротивите са естествена реакция на неизвестността и не са просто нежелание за сътрудничество, а част от самия процес. Като анализира тези поведения, терапевтът трябва да внимава да не активира защити, които пак да се явят като съпротиви..
9. Структуриране – внасяне на ред в групата. Най-продуктивни са групите, които в началото са били силно структурирани, а впоследствие са станали по-свободни.
10. Осигуряване на обратна връзка – реакцията на участниците в групата на поведението си. Тя е начин за саморазбиране.
11. Създаване на групови норми. Когато се приемат стават задължителни, дори за терапевта.

•  Преходен етап

   Етап на повишена емоционалност, несигурност, съпротива и конфликтност. Стремежа за приемане, одобрение и сигурност се сменя с желание за контрол и доминиране. Нараства тревогата и защитите срещу нея. Появяват се конфликти. Честа проява на агресивност са критиките към другите членове на групата. Счита се за неправилно тези конфликти да се потушават или разрешават на всяка цена. Изявеният конфликт може да засили доверието, а спонтанното изразяване на негативни чувства е свидетелство за въвлеченост „тук и сега”. Няма универсално правило как трябва да се държи водещия. Най-правилното и професионално поведение изисква групата да не се опасява от конфликт с водещия, а той да поощрява конфронтацията. Не се препоръчва да бяга от сблъсъка, както и да апелира към групата за подкрепа. В някои случаи са полезни парадоксалните намеси.

• Работеща група

   Групата се стабилизира социално и психологически. Възможна е появата на подгрупи, най-често диади. Подгрупите са крайно негативно явление за груповата терапия и обикновено свидетелстват за недобра работа на предходния етап.  

Най-важна характеристика на групата на този етап е нейната сплотеност. Групата формира „ние” чувство. Сплотеността има и негативна страна – повишен конформизъм и потискане на негативните афекти. На този етап функциите на водещия намаляват.

• Заключителен етап

   Свързва се със завършване на груповата работа поради изтичане на предвидения срок. Завършването не е просто край на терапията, а неотменима част от груповотерапевтичния процес и съществен момент от процеса на промяна. Важен момент е обобщаването на придобития опит и пренасянето му в живота. Етапът трябва да бъде достатъчно продължителен и добре осмислен.