Етични стандарти на психологическата помощ

Психологическата помощ е дейност, която се реализира в особена ситуация:

• присъства като основен елемент в различни професии (психотерапия, консултиране, социална работа) и се осъществява от различни специалисти (социални работници, психолози, психиатри);
• протича на основата на особен тип взаимоотношения между субектите, без ясно очертана граница между лично и професионално;
• осъществява се чрез прилагане на голям методически инструментариум, на базата на различни концептуални виждания;
• оценява се при фактическата липса на единна система от критерии и показатели за ефективност. 

    Тези особености поставят въпроса за регулирането на дейността в сферата и на етическите принципи. В страните с развита психотерапевтична култура  и традиции в психологическата помощ професионалните сдружения имат свои кодекси, системи от правила, които трябва да знае и да спазва всеки психолог, психотерапевт или консултант.

Системата на етическите правила обхваща няколко традиционно наложили се изведени от практиката въпроси.

1.    Отговорност на помагащия професионалист. Консултантът отговаря за организацията, хода, и резултатите на намесата. Възниква въпросът носи ли консултантът отговорност, ако клиентът не желае да се промени. Едното виждане е, че не носи отговорност. Има виждане за ограничената отговорност, т.е. че консултантът отговаря за своите действия, а не за клиента. Ако клиента се съпротивлява твърде много, не приема помощта, или ако състоянието му се влошава психологът етично е задължен да предприеме корективни действия. Счита се за етично и правото на отказ от страна на терапевта, ако прецени, че даден клиент предизвиква гняв и тревожност. 
2.    Подбор на клиентелата. Има няколко изисквания. Даване на предимство на особено нуждаещите се (със суицидни намерения или изпадналите в криза). Основно изискване е психологът да не се ангажира със случаи извън своята компетентност. Не се допуска ангажирането в случаите, когато нуждаещият се от помощ е близък, познат или роднина на психолога. Счита се за неетично клиентът да бъде принуждаван към лечение или помощ, която не желае. Не са допустими от морална гледна точка и т. нар. скрити аспекти на принуда, като използване на групов натиск, предизвикване на чувство на вина или въвеждане на когнитивен дисонанс.
3.    Информирано съгласие – съгласието на клиента по основни въпроси на помощта. Ключово правило е, че клиентът е потребител на услуга, която заплаща, и има право на мнение. Психологът трябва да даде информация за целите, очакванията, процедурите, евентуалните трудности и странични ефекти. В резултат клиентът трябва да даде своето съгласие. В етическите правила особено внимание се обръща на социално слаби или културно различни клиенти. Те трябва да бъдат консултирани от специално обучени психолози. Недопустимо е използването на психологическа помощ като средство за социален контрол.
4.    Отношения с клиента. Отразяват етическата страна на взаимоотношението между психолог и клиент. Две са основните изисквания – да не се прекрачва границата на работното отношение и да се спазва строга конфиденциалност.
5.    Използване на методи. Този етически проблем касае използваните методи и техники в процеса на психологическа помощ. Клиентът трябва да е запознат и да ги приема след предварително обсъждане. Дискусионно от морално-естетическа страна е прилагането на различни секс терапии, независимо, че проблема може да е сексуален (фригидност, вагинизъм и пр.) Приема се, че етически проблем са не самите техники, а начинът им на прилагане. Определени етически ограничения има и спрямо прилагането на някои процедури и техники за модификация на поведение. Съществуват ограничения за използване на непроверени (съмнителни) терапии. Всяко експериментиране следва да се предхожда от изричното съгласие на клиента и да има научна обосновка. 
6.    Заплащане на помощта. Въпроса се поставя в контекста на етическото регулиране, поради възможността от злоупотреби. Става дума за размера и начина на заплащане на услугата. Не се приема за правилно алтернативно заплащане в труд или в натура. Ако клиентът без уважителна причина пропусне сесия, той трябва да я заплати, както и когато в телефонен разговор заеме петнадесет минути от времето на консултанта.