Личност на консултанта

   Едва ли има друга област на професионално въздействие, където технологията и резултатът да са в такава зависимост от професионалните умения и личностните качества, като при консултирането. 

   Професионализъм.

   Освен наличието на образование и квалификация, професионализмът предполага владеене на различни методи и умение те да се прилагат отделно или в комбинация. Въпрос на професионализъм е и съчетаването на различните методики в търсене на собствен стил. Белег на професионализма е способността на психолога да диференцира служебно-професионалните от личните отношения. Успешното реализиране на помощта изисква широка обща култура и задълбочени знания в областта на психологията. 

  Най-често срещаните в литературата качества, очертаващи личността на ефективния консултант (психотерапевт) са чувствителност, топлота, откритост, искреност, търпимост, проницателност, емпатичност и пр.  Успешният консултант или психотерапевт е невъзможен без личностна уравновесеност (т. нар. „силна личност”).

В съвременната идея за психологическа помощ се налагат като необходими и някои специфични личностни качества.

Автентичност. Консултантът да бъде себе си, а не да играе роля.

Откритост към опита. Разбира се като състояние на личността, когато човек е наясно със своите чувства, мисли и отношения, приема ги и те са реална част от неговата Аз-концепция.

Самопознаване. Колкото по-добре консултантът познава себе си, толкова по-добре може да разбере клиента.

Отговорност. В повечето консултативни ситуации консултантът ръководи, контролира процеса и взима решения. Поемането на отговорност от консултанта дава възможност за ефективност в ситуации на неопределеност и улеснява клиента в експериментирането на ново мислене и поведение. 

Сензитивност. Способността за долавяне на емоционалната страна на изявата на клиента, на нюансите в настроенията и реакциите в процеса се нарича чувствителност. 

Висока нравственост. Има се предвид необходимостта от такива морални качества като справедливост, честност, алтруизъм, скромност, етническа толерантност и обективност.

Ентусиазъм  – преданост и отдаденост на собствената професия. Това качество се дължи преди всичко на собствената убеденост в успеха на помощта.

Емпатичност – способност за искрено съпреживяване със състоянията на клиента.

Търпеливост. Има няколко проявления. Умение за движение със скоростта на клиента, без налагане на собствено темпо. Умение консултанта да се въздържа от даване на преки съвети. Умение внимателно да изслушва клиента до край.

Наблюдателност. Наблюдателният психолог забелязва особености в гласа, позите, движенията, мимиките и жестовете на клиента.

Чувство за хумор. В основата на много проблеми на клиентите стои твърде сериозното им отношение към себе си. Ако тези проблеми им се представят от смешна страна може да се постигне промяна на отношението към тях.

Интуиция – форма на организация на опита, която позволява да се открият значимите и повтарящи се явления.

Метафорично мислене – способност от една страна да се представят символно интерпретации и съждения, а от друга – да се разчита символния смисъл на думите на клиента.

Гъвкавост. Всеки случай е уникален. Може да се наложи промяна на отношението, на подхода, преоценка на личността или проблема. Гъвкавостта позволява това да стане по-бързо и неусетно за клиента.

   Харизматичност – качество, което се основава на ирационалната вяра и убеденост на клиента в свръхвъзможностите на консултанта.

   Практикуването на психологическо консултиране води до определени промени в личността на психолога. Те могат да бъдат както благоприятни, така и негативни.

- повдигане прага на чувствителността като защитна реакция или просто привикване;

- загуба на собствена идентичност и разтваряне на личността в личностите на клиентите;

- прекалена отдаденост на професионалните проблеми за сметка на личния живот;

- психически нарушения, т. нар. „подсъзнателна инфекция”;

- клиническа насоченост, търсене на проблемното и нездравото у клиента и в собственото обкръжение;