Място на консултирането

 

 Това е помещението, където се осъществява основната част на процеса, или кабинетът на консултанта. Принципното положение е, че кабинетът е място, което обслужва клиента, а не желанието за комфорт на консултанта. Препоръчително е да се намира на удобно място, да не е в близост до медицински заведения, полицейски участъци или военни обекти. Може да има преддверие, в което да се помещава секретар, но да не се използва за чакалня. Кабинета трябва да е уютен, боядисан в меки, пастелни тонове. Осветлението да е индиректно и не много силно. Важна е добрата шумоизолация. Обзавеждането трябва да е пестеливо, да включва най-необходимото: бюро, малка масичка два фотьойла, стол, библиотечен шкаф със специализирана литература. Не се допуска поставянето на предмети, като икони, снимки на собственото семейство или футболен тим. Задължително е наличието на часовник, поставен на видно място. В кабинета задължително трябва да има сейф за съхраняване на документация, файлове и друга конфиденциална информация.  

Позициониране и разстояния.

   Клиентът трябва да бъде посрещнат на средата на стаята, като му се посочи място за сядане. Обикновено се поставя с гръб към вратата и по възможност се ограничава полезрението му върху консултанта. Разстоянието между него и консултанта не трябва да е по-малко от 45 см., (по малко  се счита за навлизане в личното пространство). От друга страна разстоянието трябва да бъде толкова, че да позволява осъществяване на телесен контакт (докосване по ръка, чело или рамо) спонтанно при нужда. Позицията на седене между участниците в процеса може да е фронтална, под ъгъл или успоредна. Днес повечето консултанти предпочитат позиция „леко под ъгъл”. Тя дава възможност всеки да вижда лицето на събеседника си, но при нужда и да отмести поглед, без да е необходимо да отвръща глава настрани. Ако кабинетът позволява, освен фотьойли може да се използват и столове, които са по-удачни при недостиг на време, и дават по-добра възможност за изява на невербални сигнали от страна на клиента. 

Разпределение на времето.

   Въпросът за разпределението на времето има две страни. Едната е разпределението на времето на консултанта между различните дейности, които извършва, другата е разпределение на времето в рамките на консултативната сесия. 

Освен пряката работа с клиентите, консултантът работи върху себе си, обработва тестове, попълва документация, общува с институции и с колеги. С. Немов дава следното разпределение:

• подготовка за консултирането на случаи – 18 ч., 10 %;
• работа с клиенти – 90 ч., 50 %;
• обработка на резултати – 26 ч., 15 %;
• оформяне на документация – 14 ч., 5 %;
• собствено развитие и квалификация – 34 ч., 20 %.

   По принцип работата с клиента и всички други дейности се отнасят 1:1. Работният ден на консултанта започва около 8-9 ч. И приключва в интервала 18-20 ч. Предвиждат се почивки по лично усмотрение и в съответствие с графика на клиентите.

   Времето на цялата сесия е около 1 ч., 1.10 мин. За деца сесиите са по- кратки – около половин час. Времетраенето се съобщава още на първата сесия, която трае, колкото всички останали. Когато останат 10-15 мин.се съобщава на клиента до завършване на сеанса това се казва на клиента по две причини. Първо за да се стимулира да каже нещо, за което се е двоумил, и второ, да се избегне внезапното прекратяване, което би създало неловкост и конфузност.