Определяне на цели и избор на подход при психологическото консултиране

Връзката между цели и подходи не е еднозначна.

Целите се определят като общи и процесуални. 

• Общите цели са свързани с крайния резултат и отразяват изменението на състоянието на клиента. По съдържание могат да бъдат различни.
• Процесуалните цели зависят от спецификата на избрания подход или метод. Различните теории определят свои цели. Психоаналитичната –осъзнаване  на изтласкания в безсъзнателното материал, поведенческата – промяна на неадекватното поведение и научаване на ново, по-ефективно, когнитивната – промяна на мисленето по посока рационалност и пр.

Целите могат да се представят и като:

•  Идеално-негативни – насочени към симптома
•  Идеално-позитивни – насочени към личността.

 Поведенческите и когнитивните направления се свързват с идеално-негативни цели (освобождаване от натрапливост, фобия, мисъл, навик). Екзистенциално-хуманистичните съдържат идеално-позитивни цели (личностен ръст, зрялост, автономност).

Изборът на консултативен подход зависи от поставените цели. 

   Например , ако целта е научаване на нови поведения, подходът следва да бъде бихейвиористичен. Ако целта е свързана с преодоляване на емоционално състояние – когнитивен или екзистенциален и т.н.

   Другият фактор, определящ избора на подход е личността на клиента. Ако при диагностиката са разкрити достатъчно категорично някои личностни особености, то те следва да се отчетат. Например затвореност и необщителност не са благоприятни за реализиране на клиентцентриран подход, интелектуални дефицити – за когнитивен, липса на саморефлексия – за динамичен. Словоохотливост, склонност към репродуциране и фантазиране често са указания за податливост на психоанализа.

   Третият фактор е свързан с теоретичната ориентация, методическата подготовка и жизнената философия на консултанта. Ако той владее един подход, естествено е да насочва дейността в съответствие с неговите изисквания. Привържениците на един подход по принцип са ограничени, тъй като консултативната реалност е много по-богата от всяка теоретична концепция. Ако консултантът владее няколко подхода, неговите възможности се увеличават успоредно с трудностите, свързани с избора на най-подходящ за конкретния случай. 

   Еклектично ориентираните консултанти са най-освободени в търсенето на подходи за въздействие. Техният широк поглед върху личността изключва биологичния или социален редукционизъм и насочва към търсене на проблемите в различни сфери – поведенчески и емоционални аномалии, дефицити в социалните взаимодействия, ценностни отклонения. Това позволява да се формулират общи цели при неясна проблематика и конкретни, ако проблемът е диференциран точно. Основното предимство на систематичния еклектизъм е във възможността да се ползва богатият репертоар от терапевтични методи и техники на цялата терапевтична практика.

   Въпроса за обсъждането на подхода и запознаването на клиента с неговите процесуални подробности е спорен и не докрай изяснен.