Създаване на консултативно отношение

Основни характеристики на отношението

• Уникалност

Психотерапевтичното отношение е уникално, по-различно от всички други човешки отношения. Уникалността се определя от уникалните личности на консултанта и клиента, както и от уникалността на всяка помагаща ситуация. Тези обстоятелства правят невъзможно изработването на унифициран подход и свеждането на процеса на установяване на отношението до някаква схема от технически похвати. Според Е. Шостъм терапевтът може да владее милиарди ситуации и точно в необходимата да се окаже неподготвен.

• Двойственост

Изразява се в няколко дихотомни двойки:

1. лично-служебно (интимно-професионално);
2. субективно обективно;
3. емоционално-рационално;
4. спонтанно-преднамерено;
5. равнопоставено-доминирано.

• Емпатичност

   Отношението е във висша степен емпатично. Емпатията е технически определен фактор на промяна и неизменно, задължително и характеризиращо отношенията между клиент и терапевт условие. Емпатията има динамика в хода на процеса, като най-силна е в неговия край, а най-необходима – в началото. Счита се, че емпатичните способности са заложени във всеки човек, но могат да се развиват с обучение, житейски и терапевтичен опит.

• Договореност

   На договаряне се поставят и неща като искреност, конфиденциалност, доверителност и взаимна отговорност. Разбирането на тази страна е много важна с оглед на самата помощ. Договореността казва само едно – психологът не е приятел на клиента. Той встъпва в ролята на помощник, който помага клиентът да се справи с проблемите си срещу заплащане.

Други характеристики на консултативното отношение са: интензивност, снизходителност, откровеност, разкрепостеност, автентичност, амбивалентност.

Създаване и поддържане на отношението.

    Възможно е отношението да възникне спонтанно. В повечето случаи, обаче терапевтът полага усилие да присъедини клиента. В този смисъл особено значение имат поздравите, обръщенията, физическите контакти, създаването на подходяща обстановка, дори начинът на обличане. Основна характеристика на поведението трябва да бъде естествеността. За ускоряване създаването и поддържането на терапевтично отношение се прилагат някои вербални техники: отразяване на чувства, мълчание, поддръжка, ободряване и себеразкриване.

   От особено значение за отношението е работата с първоначалните съпротиви. Важно за отношението е да се идентифицира съпротивата и да се установят причините за нея. Особено трудно се преодоляват съпротивите, свързани с преждевременен пренос (положителен или отрицателен). Тук наред с точното идентифициране от значение е да не се получи контрапренос от страна на терапевта.

   Някои действия препятстват създаването на добро терапевтично отношение. Такива са:

1. прекаляване с психологическа терминология и жаргон;
2. даване на оценки, морализаторство, съветване;
3. съобщаване на диагнози и категорични мнения;
4. прекаляване с похвали и окуражавания;
5. поемане на цялата отговорност за процеса и предлагане на готови решения;
6. ранното идентифициране на проблеми и пр