Оценка на проблема

   Определянето и оценката на проблемите е най-трудната част на изследването и изисква отчитането на много фактори и обстоятелства, анализ на различни данни, проява на опит и интуиция. Макар че всеки проблем е уникален  и неповторим в контекста на личността и нейната ситуация постановката на консултативната помощ има някои общи положения.

Как клиентът представя проблема. Обикновено под формата на оплакване. Има няколко типа оплаквания: 

• неразбираемо оплакване – клиентът извежда на преден план несъществени, повърхностни проблеми, които не могат да бъдат основание за психологическа помощ;
• съставно оплакване – изрежда няколко еднакво значими проблема; 
• оплакване със скрито съдържание – зад представения проблем стои друг, който е действителният;
• хитро оплакване – също е оплакване със скрито съдържание, като целта е да се заблуди консултантът и да се получи помощ в постигане на користна цел (напр. психо-соматичните оплаквания с цел промяна на отношения в семейството).

   В интерес на връзката е да се приеме оплакването като сериозно, независимо от неговата несъстоятелност и манипулативност.

   Консултантът трябва да се опита да внуши, че проблемът е нормално явление дори когато е свързан с мъчителни изживявания. Няма човек без проблем. Осъзнаването на това е първата и най-важна крачка към решаването. 

  При оценката трябва да се има предвид, че хората са склонни да изместват проблема към видими и управляеми области. Това е психологическа защита, резултат на желанието за контрол, която може сериозно да подведе оценката.

   Всеки един проблем се дължи на уникално съчетание на мисли, чувства и постъпки. Хората са склонни да търсят причината за своите проблеми във външните фактори, а не в собствения дефект. Стандартно консултативно положение е, че външните събития са следствие на вътрешни причини, а не обратното, както мислят повечето хора. Трябва да се се внимава да не се изпада в крайности /да се вижда проблем само в човека или само извън него/. 

   Проблем и симптом са две понятия, които се отнасят помежду си като причина и следствие. Установено е, че клиентите представят като проблем обикновено симптома. Често объркването на причина и следствие прави проблема нерешим.

   Проблемите рядко се еднозначни. Клиентът казва доминиращото в момента, но трябва да се търси зад него какво стои и колко проблема са. Ако не се намери базисния проблем се решава това, което е казал клиентът и постепенно се стига до главното. 

   Всеки един проблем дори внезапен има своя история – възникване, развитие, обостряне, заглъхване. В тази история влиза и опита на човек да се справи с него сам или с чужда помощ. При оценката от значение е да се разбере как човек се е справял с проблемите, каква активност е проявявал, как е реагирал на оказаната му помощ. Това помага при избора на подход. 

   Важен елемент от оценката е вербализирането на проблема. Една от особеностите на проблемите е, че те се чувстват, но трудно се вербализират. Вербализацията придава конкретност на неподредените мисли, фантазии, страхове и ги прави да изглеждат като решими проблеми. 

Оценката на проблема рядко бива точна и окончателна. Първоначално това е само една хипотеза. Консултантът трябва да я провери. За проверка се използва реакцията на клиента:

• съгласие – да се внимава да не е от конформизъм;
• безразличие – контрахипотеза, към която не може да бъде безразличен;
• отричане („горещ протест”) – почти сигурно е, че консултантът се е доближил до корените на проблема.

При оценка на проблема се отчитат и възрастови и полови дадености.