Провеждане на първа сесия

На първата среща с клиента се поставят основите на консултативното отношение. 

   Консултантът се ориентира в случая и взема решение за по-нататъшна работа или пренасочване. Задачи:

• да поощри клиента да говори открито по всички въпроси, които го вълнуват;
• запознаване с клиента и сближаване;
• да подготви почвата за следващи срещи;
• да внуши откритост и отговорност на клиента;
• да набележи насоки за следваща работа.

Предразполагане на клиента:

 Влизайки в кабинета на консултанта клиентите изпитват две чувства: страх и надежда. Консултантът трябва да намали страха и да засили надеждата. След задължителното запознаване консултантът трябва да отдели няколко минути за разговор на общи неангажиращи и непровокиращи теми. Това намалява напрежението. Преди това клиентът се настанява удобно седнал. Задължително се пита дали идва сам или някой го праща. Въпреки притеснението клиентът не трябва да се подлага на много успокояване. Това води до последваща пасивност и заучена безпомощност. Истинското намаляване на безпокойството идва със запознаването със самата процедура.

Структуриране на сесията:

   Инициативата е на консултанта. Първият въпрос трябва да бъде открит, неопределен и без тематично насочване (може неочакван). Например: „С какво бихте започнали своя разказ?” Категорично изискване е да не се задават много въпроси и да не се задава нов въпрос, преди клиента да е отговорил на предишния. Не се препоръчва задаването на въпроси с еднозначен отговор, като например: „На колко години сте?” Да не се предприемат принципни успокоявания или предупреждения от рода на „Тук не трябва да се страхувате”, „Тук не трябва да лъжете” и др. подобни. По- правилно е да се внуши на клиента, че консултацията е място, където може да се притеснява, да плаче или да лъже. Напомня се за времето на консултацията с изказвания като: „Ние имаме 1 ч. И съм готов да ви слушам”. На клиента се дава възможност да говори за всичко без да се прекъсва и без да се дават оценки. Не се допуска по никакъв начин клиента да се пита за проблеми. Може да му се предложи сам да избере тема, така без да иска сам ще се насочи към някоя своя проблемна област. Определя се броя на сесиите и цената им. На този етап е невъзможно да се прави диагностика, но клиента се наблюдава. Мимоходом се пита какви лекарства пие, от какви болести е страдал. При видима неадекватност може да се приложи експресна диагностика за нормалност (теста на пиктограмите). Трябва да се следи за признаци на криза (мисълта бяга, говори за нещо, а не присъства, гласът трепери). В тези случаи се действа според методиките за кризисни намеси.

Поведението на консултанта спрямо клиента да е умерено. Да има баланс между сърдечност и професионализъм.

Приключване на сесията:

   На първата сесия се взима т. нар. информирано съгласие на клиента. Осигурява се неговото съгласието за евентуално записване на сеансите. Определя се час и дата за следващата среща. Задължително се завършва оптимистично. Например: „Добре си поговорихме. Вие се оказахте добър събеседник”.