Провеждане на консултативна сесия

   Под консултативна сесия се разбира отделна среща, сеанс или интервю, които консултантът провежда със своя клиент. Според някои автори консултативната сесия има пет етапа:

1. Начало на сесията. Това са първите няколко минути, средно от 5 до 10. Преди всичко трябва да се запита клиентът как е прекарал времето между сесиите. Дали се е случило нещо важно. От самия отговор консултантът се ориентира дали да обърне специално внимание или да подмине казаното. Ако клиентът се опитва дълго време да говори на общи теми, това се приема за съпротива и трябва да се попита дали това има връзка с идването му на консултация. Ако консултантът е установил хипохондрични нагласи, не трябва да се задават въпроси като „Как си?” или „Как е здравето?” Преди същинската работа с проблема задължително се пита за актуални нужди и потребности.
2. Преход към същинската част на сесията. Това е важен момент, който има една основна задача – да свърже съдържанието на предходната сесия с настоящата. Може да се припомни обобщено какво е говорено и докъде е стигнато. Ако е давано нещо за домашна работа се обсъжда. Не се препоръчва преходът да включва интерпретация на нещо, което клиентът е говорил на предната сесия. Такава е ненавременна и увисва неразбрана.
3. Същинска част. Това е най-продължителната и най-важна от гледна точка на целенасочени промени част от сесията, която трае около 40-45 мин. В тази част от консултацията може да се извършват диагностични процедури (интервю или тестиране). Основен похват е разговорът. В краткосрочното проблемно-ориентирано консултиране акцентът на работата се поставя върху промяна на клиента в контекста на отношенията му с обкръжението. В разговор по избрана от клиента или подсказана от консултанта тема се събира информация за него и ситуацията. Темата трябва да е актуална, значима и свързана с оплакването. Възможно е в рамките на едно интервю да се говори по няколко теми, но консултантът винаги трябва да търси общото и повтарящо се. В самия разговор консултантът, използвайки отворени въпроси се стреми да уточни проблема, който е все още предполагаем. Трябва да се ориентира по въпроса кога се е появил и защо клиентът е потърсил помощ тъкмо сега. Важно изискване е внимателното емпатично изслушване и осмисляне на това, което говори, включително и на детайлите в разказа. Не се допускат оценъчни забележки и мнения.
4. Хипотеза. След като е казано достатъчно може да се премине към съставяне на хипотеза. Хипотезата подлежи на проверка. Това става чрез промяна на маниера на задаване на въпроси. Консултантът задава по-конкретни въпроси и изисква по-конкретни отговори. Препоръчва се задълбочаване в детайлите. След като клиентът е готов, хипотезата се изказва вербално чрез интерпретация. За верността на хипотезата се съди по реакцията на клиента.
5. Завършване. Когато останат около 10-15 мин. до края на сесията клиентът се предупреждава. Това се прави с цел от една страна, да се стимулира да каже нещо, за което се е колебал, и от друга, да се подготви за завършване на срещата. Прави се равносметка на свършеното. В рамките на 3-4 изречения се обобщават най-важните моменти на консултацията. Ако проблемът е приключен, се припомня избраното решение и изрично се подчертава, че то е на клиента и от него се очаква сам да го реализира на практика.

 Не се препоръчва веднага да идва нов клиент и двамата да се срещнат на вратата или в приемната.