Гещалт терапия в сонсултативната психология

   Гещалт терапията е метод основно създаден и популяризиран от Фриц Перлс, който работил в близко сътрудничество с Пол Гудман, Изидор Фром, Р. Хеферлайн и съпругата си Лора Познер. Негови теоретични и идейни основи се явяват психоанализата, гещалтпсихологията, дзен-будизма и даоизма. Независимо от това тя не е еклектикас, а цялостен и интегриран метод с оригинални виждания за личността, нейното функциониране, разстройство и пътища за терапевтично повлияване. Сам Пърлс считал гещалттерапията за екзистенциален подход, макар в него да присъстват феноменологични и хуманистични моменти.

Основни положения. 

Перлс

   Водеща идея е представата за човека като единен организъм, съставен от тяло, разум и душа. Организма е всеобхватно цяло, което взаимодейства със средата, стремейки се да поддържа равновесие (хомеостаза). Такова равновесие обаче е невъзможно поради непрекъснатото въздействие на различни фактори, които нарушават баланса. Главната причина за нарушаване на равновесието са потребностите, като осъзнати желания или като несъзнаван дискомфорт. Потребностите възникват спонтанно, но тяхното дълбоко основание е стремежът на организма за самоактуализация: „Всеки човек, всяко растение и всяко животно има една вродена цел – да се реализира”. Воден от тази идея, организмът избира във всеки момент доминираща актуална потребност. Тя се определя като фигура, като всички останали, неактуални стават фон. Пърлз определя реализирането на потребностите като „завършване на гещалт”. При нормално действие човек управлява себе си и средата така, че потребностите, проявени като ясни фигури, се удовлетворяват и гещалтът се завършва. На негово място се появява нова потребност и нов незавършен гещалт. В живота обаче някои гещалти остават непълни. Те като неудовлетворени потребности, неотреагирани чувства или незавършени ситуации преминават от миналото в настоящето, предизвикват душевен смут, неадекватно поведение и правят психическия живот проблематичен. Според Пърлс натрупването на непълни гещалти води до блокиране на самоактуализацията и се явява фактор за патология.

   При удовлетворяване на потребностите организмът взаимодейства със заобикалящата го среда, осъществявайки контакт. Зоната на това взаимодействие се определя като граница на контакта. Тази граница е мястото на „психологическите събития” и там възниква гещалтът. Според ситуацията човек може да я премества навън или навътре в себе си, както и да я заличава. Здравият организъм се движи свободно от пълният контакт до избягването, а проблемният несъзнавано прилага механизми за регулиране границите на контакта, които в повечето случаи са патогенни.

Важно условие за личностен ръст и зрялост на организма е осъзнаването. При липса на осъзнатост организмът действа инстинктивно в опитите си да контролира контакта. Най-честите механизми, водещи до нарушаване границата на контакта са:

• Конфлуенция (сливане) – представлява несъзнавано отъждествяване с нещо или с някой. Сливането заличава (размива) границите на контакта и го препятства. Противоположна на сливането е изолацията.
• Интроекция – невротически механизъм, чрез който индивидът приема норми, начини на поведение и убеждения, които не са негови. При него границата на контакта се премества вътре в организма. Противоположно на интроекцията е отхвърлянето (отричането).
• Проекция – пренасяне във външния свят на неща, с които не може да се съвмести. Границата на контакта се измества навън, у другите. Според Пърлс – три вида проекция: огледална, катарзисна и допълнителна. Противоположна на проекцията е принадлежността.
• Ретрофлексия – патологичен механизъм, който се изразява в две тенденции. Първата е, когато човек прави на себе си нещо, което би желал да направи на друг и втората – когато прави на себе си нещо, което би желал да му направят другите. Границата на контакта е преместена вътре у индивида, разделяйки го на две. При това самият контакт се губи, защото другата страна на практика е игнорирана и заместена с част от себе си.

   Според Пърлз тези механизми са полезни и необходими за временно използване в конкретни ситуации. Когато станат привичен начин на несъзнавано регулиране границата на контакта, те водят до неврози. 

Терапия. 

   Основната цел на гещалттерапията е създаване на човек, способен да живее в контакт с обществото, без да бъде погълнат от него или отстранен, да съзнава ясно границата между себе си и другите. Както се изразява Ф. Пърлс – „да дава кесаревото кесарю и да оставя за себе си своето”.  В терапевтичната концепция осъзнаването е основен момент за интегриране на отстранените части на опита, постигане на идентичност и разбиране на взаимодействието със средата. На осъзнаване подлежат телесните усещания, а също и чувствата и потрбностите, които ако са осъзнавани по-лесно образуват фигури. За разлика от психоанализата, където инсайтът дава отговор на въпроса „Защо?”, в гещалт терапията акцентът е върху „Къде? Какво? Как?”. В този смисъл той е начин да се види връзката между цялостния опит и съставляващите го части.

   Герщалт терапията не вижда необходимост от вртъщане в миналото, защото то само изплува под формата на незавършени гещалти, които трябва да се завършат в самата терапия.

   Съществена страна на терапията е научаването на човек да живее според правилото „тук и сега” и научаване на клиента на отговорност за своите чувства и постъпки. Това е важно условие за преминаване от външна поддръжка към самостоятелност.

Използвани техники. 

   Гещалт терапията е една от най-богатите на техники подходи. Както се изразява Дж. Енрайт – подходящо е всичко, което способства за осъзнаване”, а Латнер твърди, че „вариантите на гещалт терапия са толкова, колкото са гещалт терапевтите. Общото при тези техники е, че предизвикват терапевтична промяна не чрез интроспекции, а чрез действие.

Осъзнаване – сбор от технически похвати, които водят до идентификация на текущите усещания и чувства.

Работа с фантазиите – ефективна, но твърде бавна техника. В терапевтичната ситуация фантазиите служат за:

1.  контакт с нежелани чувства и желания;
2. контакт с отсъстващи значими хора;
3.  безопасно връщане в миналото;
4. изявяване на нови, непознати аспекти на собственото Аз.

Работа със съновиденията – за разлика от Фройд, който счита съновидението за пряк път към несъзнателното, Пърлс го разглежда като начин за интеграция на частите на Аза. В този смисъл всеки образ в съновидението е проекция на собственото Аз на клиента. За разлика от психоанализата в гещалт терапията сънищата не се тълкуват, а се преживяват повторно.

Работа с метафори – основава се на тяхното осъзнаване и определяне на влиянието върху поведението на клиента. Изследва се метафоричният език на самия клиент, защото се счита, че в стремежа за избягване на преживяването на дадено чувство или опит човек представя проблема в замаскиран, символичен вид, т.е. чрез някаква метафора.

Работа с полярностите – гещалтистки подход, който се основава на диалектическото положение, че в организма съществуват интегрирани или не различни, понякога противоположни аспекти. Намирайки се в противоборство те водят до психически проблеми и дезинтеграция на личността, както със себе си така и с обкръжението.

Фрустрация. В гещалт терапията фрустрацията е поведение спрямо клиента, когато неговото е непродуктивно и не съдейства за личностен ръст. Използва се за пресичане манипулациите на клиента с цел избягване от реалността.

Пол Гудман

Амплификация (преувеличаване) – състои се в заставяне на клиента да засили дадено поведение, за да се види резултатът. Използват се следните наини за усилване – повторение, развитие и смяна на модалността.

Работа с езика (речта) – цели промяна на определени езикови конструкти, което да доведе до подобрено себеразбиране и подобряване на контакта със средата при задоволяване на потребностите. На клиента се препоръчва да:

1.  използва „аз” вместо „ние” – това води до увеличаване на собственото пространство и отговорност;
2.  да замени „не мога” с „не искам” и „длъжен” с „предпочитам” – това подобрява осъзнаването на собствените желания;
3.  да замени „защо” с „как” – това позволява да премине от разсъждения към чувства;
4.  да използва сегашно време при изразяване и пр.

Групи за гещалт терапия. 

   Макар че възниква и се обособява като индивидуален метод, гещалт терапията получава най-голямо разпространение като групова форма. Създадените на тази основа групи се отличават от другите по степента на ангажираност на участниците и по теоретичната обосновка на терапевтичните влияния. Докато в повечето форми на групова работа се въвличат и подбуждат към взаимодействие всички членове, то при гещалт терапията, това обикновено е един, който в споразумение с терапевта играе ролята на пациент, а останалите гледат, без да се намесват или коментират. Идеята на Пърлс е, че самоосъзнаване може да се постигне и при наблюдение на чуждото поведение, като наблюдаващият се идентифицира с него. Друг фактор е обстоятелството, че  в групата се получава емоционално заразяване и действие на контактните механизми на полето. Ф. Пърлс казва: „Индивидът не е самодостатъчен, той може да съществува само в средата, от която във всеки момент се явява част. В този смисъл групата се явява естествена социална реалност, в която основните гещалт понятия намират особено проявление

   Груповата форма на гещалт терапия има две основни предимства пред индивидуалната. Едното е свързано с използването на груповите механизми и динамиката на груповия процес за постигане на състояние на зрялост и преодоляване на разстройствата. Другото предимство се състои във възможностите, които предоставя групата за по-ефективно прилагане на специфичните гещалтистки техники.