Клиентцентрирана терапия от К. Роджърс в консултативната психология ~ Психолози БГ

Клиентцентрирана терапия е един от основните психотерапевтични подходи, формулиран към 1940 г. от К. Роджърс. Според някои това е най-значителното след Фройд събитие в психотерапията. Първоначално е била наричана недирективна терапия, поради естеството на въздействието, което при Роджърс коренно се отличавало от всички предшестващи. Възниква като отговор на доминиращата психоанализа и предлага различно виждане за естеството на личността, механизмите на разстройство и начините за психологическа помощ.

Основни положения

Теоретична основа на клиентцентрираната терапия са принципите на хуманистичната психология, разработени от А. Маслоу, К. Голдщайн, Е. Фром, Дж. Олпорт, възгледи от екзистенциалната философия на Хайдегер, Киркегор и Бубер и феноменологичната теория за личността на К. Роджърс. Те определят основните положения, върху които се изгражда нейната концептуална рамка:

Обективната действителност не е нещо, което съществува неизменно за всички, а това, което се възприема, интерпретира и преживява от човека в даден момент.
Човек е добър, рационален и има заложен стремеж към съвършенство.

Роджърс твърди, че в човека има вроден стремеж да се движи към здраве, социализация, самореализация и автономност. Това определя с общото понятие самоактуализация.

Основни понятия

Аз-концепция е общото самовъзприемане на човек. Това е сборът от характеристики, които човек счита, че са му присъщи. Според Роджърс това понятие, освен представата за себе си, включва още и възприемането на отношенията с другите, както и ценностите свързани с тези възприятия. Аз концепцията представлява не само виждането на човек какъв е, но също и това какъв трябва и какъв иска да е. Това е т. н. Аз-идеално – характеристики, които човек би искал да притежава, но все още няма. Аз-концепцията се изгражда през целия живот и е тясно свързана с процеса на социализация. Ефективната Аз-представа се създава при наличие на определени психологически условия, най-важното от които е безусловното положително отношение на родителите.

Опитът се определя като всичко, което става в организма за дадено време на психологическо ниво. Може да е съзнаван или не. Според Роджърс опитът е не толкова миналото, а и настояще, както и представата за бъдещето. С други думи, опитът е цялата съвкупност от преживявания на собствената реалност и взаимоотношения.

Същност на терапията

Според хуманистичната представа „всички психологически трудности са следствие на блокирането на стремежа към самоактуализация”. Същността на терапията е премахване на препятствията пред самоактуализацията и създаване на условия за личностен ръст. Водещ принцип е недирективността, където терапевтът не прави нещо с клиента, а просто е с него или се явява фасилитатор на неговите преживявания. Счита се за неправилно той да поставя цели, тъй като това е намеса в природата на индивида. За това се разчита на вродената интенция на индивида към личностен ръст и психическо здраве, която трябва да се подкрепя чрез създаване на подходящи психологически условия. Тези условия са и основните терапевтични фактори:

Наличие на терапевтичен контакт.
Единият човек (клиент) да бъде в състояние на несъответствие.
Вторият човек да бъде хармоничен и интегриран.
Безусловно положително отношение към клиента.
Терапевтът да изпитва емпатично отношение към клиента и да му го предаде.

Клиентцентрираната терапия възприема субективния свят на клиента, като по-значим от обективната реалност. Терапията е насочена към клиента, а не към проблема. Затова терапевтът не търси и не формулира проблеми, както и варианти за тяхното разрешаване. Терапията е съсредоточена на емоционалното, а не на интелектуалното начало.

Основна форма на индивидуалния вариант на клиентцентрираната терапия е терапевтичното интервю. Стандартната му продължителност е час, час и половина, като честотата е една среща седмично. Прилаганите техники са не толкова действия, а по-скоро отношения.

!!!Клиентът сам избира темата за разговор!!!

През 1946 г. се поставя началото на ново движение в груповата работа, като алтернатива на съществуващата тогава групова психотерапия. Това били малки дискусионни групи за хора без психическа патология. Поставят качествено нов момент в развитието на психотерапията. В последствие били наречени Т-групи (групи за тренинг в областта на човешките отношения). Основавали се на идеята на К. Левин, че човек ефективно може да се променя, когато се намира в група. С развитието си част от тези групи се насочват към формирането на конкретни навици и умения и включват в методиката си прийоми от други подходи. Друга част еволюира по посока на развитие на самосъзнанието, личностния ръст и автентичност чрез използване на механизмите на груповия процес в контекста на хуманистичната теория на К. Роджърс. Те се обособяват в отделен вид групи, наречени групи за срещи.

Според У. Шутц „среща, това е начин за установяване на отношения между хората, характеризиращи се с откритост, честност, отговорност, самоконтрол и емпатия на принципа тук и сега”. Основа на груповата дейност е общуването. Важно за процеса е поддържането на атмосфера на безопастност и доверителност, за да могат участниците да се саморазкриват. Роджърс свежда до минимум използването на техники и упражнения и поставя акцента на работа върху безусловното положително приемане на всеки един от участниците в групата.

Терапевтичните фактори са:

Саморазкриване – откровено признание за себе си пред съчувстващи слушатели.
Самоосъзнаване. Когато човек изразява своите мисли и чувства, той получава отговор, реакция или обратна връзка. Това му помага да се види отстрани, което е крачка към самоосъзнаване и промяна в желана посока.
Отговорност. В груповата ситуация това означава, че клиентите трябва да отговарят за своето поведение в групата и извън нея.
Внимание към чувствата. Целта е проява и осъзнаване на емоциите. Счита се, че човек не може да действа отговорно, ако не владее чувствата си. Затова интелектуалният инсайт е недостатъчен и трябва да се съчетава с разбиране на собствените чувства и тези на другите.
Тук и сега – стандартно изискване за почти всички видове групи.

Прилагани техники и процедури:

Установяване на контакти – „включване”;
Анализ на конфликти;
Анализ на съпротивите;
Съчувствие и подкрепа.