Условия за съществуване и видове организации

   За да функционира ефективно една организация, са необходими здрави връзки между компонентите й. Теорията на управлението, която се основава на системния подход, разглежда организациите като множество компоненти, свързано по определен начин, което представляват единна цялост и са в равновесие с външната среда.

За да съществува една организация, е необходимо да са изпълнени няколко изисквания:

•  Ясно поставена цел и задачи, чрез които се постига целта.
• Групиране на тези задачи по определени видове дейности.
• Работата да е така обединена, че да съответства на изпълнението на целите на организацията.
• Делегиране на пълномощия, разпределение на отговорностите (обикновено йерархично).
• Система на комуникации между отделните компоненти и различните равнища (в хоризонта-лен и вертикален план). Комуникациите обезпечават взимането на решения, адекватни на ситуацията, спомагат за по-добър контрол, осъществяват координация в организацията.
• Структурата на организацията да е така осъществена, че да има вътрешна съгласуваност между отделните дейности, за да работи организацията като цяло.
• Организацията да е чувствителна към измененията на външната среда (своевременно осъществяване на промени въз основа на информация, идваща извън организацията).

Без изпълнението на тези изисквания, не може да съществува организация , защото отделните компоненти не съдействат за постигане на обща цел.

Формални и неформални организации

Обикновено (в литературата) организациите се делят на формални и неформални:

   Същността на формалните организации предполага външно поставяне на целта. Цялостната структура се формира така, че да подпомага постигането на целта. Всички звена в организацията (пряко или косвено) са свързани с крайната цел и на участниците във всяко звено трябва да е ясна ролята на звеното за постигане на крайната цел.Тъй като целта е външно поставена, са необходими редица действия, за да е приета тя от хората, работещи в организацията, и да стане цел на всеки индивид, работещ в тази организация. За тази цел се изгражда стимулацйонна система. Стимулите трябва да съдействат за обединяване на личния интерес (цел) с общия интерес (цел). От психологическа гледна точка става въпрос за т.н. включеност, лоялност към организацията и целите й.

   Основна характеристика:Наличието и на предварително определена структура (освен външно поставената цел), която после се запълва с персонал, както и на взаимоотношения и отговорности. Установяват се социални роли и норми, които трябва да се изпълняват от всеки член на тази организация. Изпълнението им е свързано със стимулационната система. Така от частното (отделната норма) се постига общото (общия интерес).

   Във всяка формална организация се вместват неформални взаимоотношения. Те имат своя структура, норми, роли и еталони на поведение, които не са предварително определени (ако се изграждат в момента в организацията), но се изграждат и действат независимо от формалните отношения. Грешка е, ако някой ръководител смята, че формалната и неформалната структури си пречат винаги. Напротив, добрият ръководител знае, че трябва да използва неформалните отношения за по-пълно обединяване и за постигане на целта на организацията. Неформалните организации се развиват на всички равнища в организацията. В тези отношения има лидери, които не трябва да се отблъскват, а привличат към целите на организацията.

   Върху функционирането на организацията влияят обективни фактори, които обикновено се разпределят в 4 направления:

1. научно-технически
2. икономически
3. социално-политически
4. въздействия върху самата структура и организация на производството (по-частни)