Ситуативни теории и вид на дейността

Съществуват три ситуативни теории:

• теория Х (човек е мързелив по природа и пр.);
• теория Y (обратно);
• теория Z (японският модел - човек трябва да е привързан към организацията) на Уилям Оучи, 1981 г.

   Разгледани поотделно, тези теории като че ли си противоречат, но всъщност те се допълват и само доказват, че във всяка една ситуация, организацията трябва да има предвид характеристиките на хората, с които работи, и да сътвори своята политика и структура така, че да отговарят на ситуацията и на хората. Няма нещо, което да е добро винаги, всякога, при всички условия.

   Във всяка организация се изисква съвместяване на дейности (съвместна работа на хора по една дейност). Ето защо, за да се оптимизира дейността, е необходим статичен анализ на структурата на организацията, на нейните цели, задачи, планирани резултати, реални резултати. Необходим е и динамичен анализ на всички дейности, извършващи се в организацията, разгледани като процеси (мотиви, цели, взаимодействия между индивиди и звена в структурата).

Има и няколко признака за уточняване вида на дейността:

1. Наличие на една цел за различните участници в дейността.
2. Наличие на индивидуална мотивация за изпълнение на общата цел (независимо дали целта вече е станала вътрешна, интериоризирана).
3. Разпределяне на трудовия процес на отделни, функционално свързани действия и операции и разпределянето им между участниците.
4. Обединяване на индивидуалните дейности, определяне на връзките и съвместимостта между участниците.
5. Съгласуване и координация в изпълнението на отделните дейности.
6. Наличие на управление - функция, която е наложителна при съвместната дейност (от трима участници в обща дейност единият трябва да е ръководител).
7. Наличие на единен краен продукт, защото съвместната дейност възниква именно за неговото създаване.
8. Единно пространствено и времево функциониране на участниците в дейността.

   Според Дийси "при съвместната дейност се създават условия за промени в индивидуалната мотивация, за осъзнаване значимостта на общата цел и обединяване около нея". Тези, които не съумеят да го направят, не са достатъчно включени в съвместната дейност, обявяват се за недостатъчно предани (лоялни) към организацията и нямат място в тази съвместна дейност в бъдеще (по отношение на тази оценка не трябва да се допуска субективизъм - трябва да съществува изградена система от вътрешни правила за оценка на лоялността!). Важен при съвместната дейност е принципът за взаимна заменяемост, т.е. една и съща дейност в организацията да може да се изпълнява от повече от един човек (при отсъствие, например). Така се осигурява съревнователното начало, поддържа се мотивацията, повишава се отговорността, самокритичното и критичното отношение към дейността.