Психологически  анализ на професиите
 Професията е психична насоченост към определен вид трудова дейност, за чието осъществяване са необходими съответните навици и умения, придобити чрез образователна и професионална подготовка или чрез непосредствен практически опит.
   Основните характеристики на професията се определят в зависимост от:
  • съдържанието на труда
  • предмета на труда
  • средствата на труда

   Чрез професията човек се реализира в обществото, чрез нея създава ценности за обществото и себе си, като осигурява съществуването си.
   Професиите не са статични единици, те се развиват с развитието на средствата на труда, с промяната на предмета на труда и придобиват ново съдържание. Така че, едни професии се променят, но се създават и нови, докато други отпадат. Веднъж подготвен професионално, на човек често се налага да се преквалифицира, което прави наложително създаването у хората на нагласи за постоянна промяна. Трагични са изследванията на безработни в последно време, които не се променят и адаптират към нова дейност.
   Съгласуването на изискванията на професионалната дейност и на индивидуалните нагласи (интереси) определят в голяма степен и самата насоченост към професията, към по-големи професионални постижения.
   За правилното осъществяване на контакта между личността и професионалната дейност е необходим анализ на професиите.Като тръгнем най-общо от психологическата структура на трудовата дейност, а именно, че тя се състои от мотиви, цели, действия, операции и резултати, можем да заключим, че изброените трябва да подлежат на анализ от психологическа гледна точка, за да можем да оптимизираме съотношението "личност - професионална дейност".
   Изследването на професията започва още в 1912 г. с методиката, която създава Липпман. Тя се състои от 150 въпроса, чрез които на 4-степенна скала трябва да се определи доколко значимо за дадена професия е даденото професионално качество. Степените са: 
  1.  "не е необходимо"; 
  2. "малко необходимо"; 
  3.  "средно необходимо"; 
  4.  "необходимо".

   Направен е опит да се включат почти всички психични сфери на личността, нейните качества и свойства. В резултат на тази методика и на отговорите, които дават изтъкнати представители на дадена професия, може да се направи т.н. профил на професията. На базата му лесно се очертават професионално значимите качества, които по-нататък подлежат на оценка.
  По-късно опитите за анализ на професията продължават и се изгражда нова методика, наречена  психопрофесиография, а резултатът който се получава, е т.н. психопрофесиограма.
Видове психопрофесиограми:
1. Описателни.
Правят се с цел професионално ориентиране и най-общо запознаване с професионалната дейност на неспециалисти, които имат интерес към съответната професия.
Описателната психопрофесиограма съдържа 3 части, които включват:
  1. Общи информации за дейността, а именно-какъв вид професионална дейност е, престиж на професията, необходима подготовка, образование, необходим трудов стаж, условия за работа, заплащане, възможности за реализация и за повишаване на квалификацията.Тези общи неща за професията се оформят в резултат от проучване на документи и на експертни оценки.
  2. Действителната психопрофесиограма.- на базата на наблюдения и експертни оценки се вписват най-важните психични качества, които трябва да притежава лицето, за да упражнява тази професия. За описателната психопрофесиограма не са необходими изследвания и методики. Тя се прави само на базата на наблюдения и на разговори със специалисти.
  3. Включва тези качества, които са противопоказни за изпълнението на професията (заболявания, физически или психични недъзи).

2. Психопрофесиограма, необходима за извършване на професионален подбор.
   Разликата е предимно във Втората част на психопрофесиограмата, за чието изпълнение са необходими изследвания (т.е. предварителна работа). За да се осъществи анализа на професията при този вид психопрофесиограма, трябва да се има на разположение определени методики, които могат да изследват различни страни на личността - качества и способности, типологични характеристики, личностови характеристики. Необходимо е да се разполага поне с няколко методики, които могат да изследват определено качество, за да се провери коя от тях е най-надеждна за конкретната професионална дейност.
  1. Чрез тези методики се провеждат изследвания в професията, като се търси надеждността и валидността на съответната методика за изследване на дадено качество. Избира се методиката за измерване на професионално значимите качества.
  2. Определяне на критериите. С определените методики се изследват групи от тази професия (предимно групи на отлично и посредствено работещи). Така се определя коя от методиките изследва именно професионално значимите качества за конкретната професия. Обикновено се избират методики, в които са показани статистически значими различия между двете групи.
  3. След като се свържат тези критерии, се изследват различни групи в професията, за да се създадат т.нар. норми по тази методика в конкретната професия, на чиято база се извършва професионалният подбор.

   Психопрофесиограмата може да се представи с количествени изрази (което е наложително за втория вид), за да знаем границите на нормите и кои лица са подходящи за тази професия. Може да се представи и графично - да се очертае профилът на професията (чрез ползване на методики).

   Анализът на професионалната дейност е необходим за почти всички дейности, които се извършват от персонала и който една организация трябва да предприеме.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.