Обучение на мениджъри. Направления в изследването на управлението на персонала

   За изграждане на правилен стил на управление не са важни само личностните качества, а и уменията (за общуване, управление) и знанията (за дейността в организацията, за управленските теории за социалното и организационно развитие). Затова е необходима система от теоретична и практическа подготовка в две основни направления:

1. Управленско
2. Професионално (за основната дейност на организацията)

1. Теоретичната подготовка се свежда до:

• ·         професионални, технически новости;
• ·         икономически познания;
• ·         маркетинг;
• ·         психологически познания (закономерностите при работа с хора; организация и управление на персонала; търсене и подбор на кадри; оценка и стимулиране; организация и контрол; управление на конфликти и взаимоотношения; управление на комуникациите и информацията и т.н.).

2. Практическата работа се усвоява чрез:

• ·         социално-психологически тренинг (за общуване, за взимане на решение, за управление на стресовите състояния и др.); цел: да се опознаят проблемите и да се търсят алтернативи за решаването им.
• ·         ситуативни ролеви игри (усвояват се съществени страни от ролята); цел: повишаване научната обосновка на взетите решения, създаване на навици за групово взимане на решение, усъвършенстване на похватите за водене на дискусии, да се взимат решения съобразно конкуриращи се мнения, да се развие способност за анализиране и регулиране на конфликти, да се повиши чувството за отговорност.

   Тренират се: сензитивността към себе си, сензитивността към другите, придобиването на социални умения чрез игра.

Направления в изследването на управлението на персонала.

1.        Тейлър (началото на века) - "икономическият човек". Преобладават икономически и технически подходи. Използват се нормативният и бюрократичният принципи.
2.        По-късно Макс Вебер - теория за "идеалната административна организация" (бюрократичната). Принципите й се използват и до днес от някои технократски ръководители.
3.        Елтън Мейо, Дъглас Макгрегър, Арджирис - направление за ролята на човешките отношения в организацията. Управлението на персонала да се основава на познания за природата на човека и мотивите на поведението му, на постиженията на психологията.
4.        Фолет (съчетава тези схващания с емпиризма) - идея за участие на работниците в управлението, за създаване на условия за общност на интересите на ръководителите и подчинените.
5.        Теория за човешките отношения: човекът е социално същество; твърдата йерархия и формализацията на организационните процеси са несъвместими с човешката природа; решаването на човешките проблеми е важна част от работата на мениджъра.
6.        Т.н. емпирично направление (прагматично ориентирано, но с преимуществено описателно изучаване на практиката на управление). Целта е всички препоръки и норми да бъдат емпирично доказани. Това е стремеж за универсализиране на нормите на емпирична база, но нормите зависят от много неща и трудно могат да бъдат съставени. Дейл напр. изисква постоянно ориентиране към опита.
7.        Т.н. "нова школа" в мениджърството - необходимост от изследване на операциите, които изискват комплексен подход и решаване на сложни проблеми. С развитието на системотехниката се акцентира върху действието на много фактори и необходимостта от системен подход. Прилагат се математико-статистически методи за оценка на мениджърската дейност. Същността в "посланието" на тази школа е: формиране на цели, структуриране на йерархия, предварителен анализ на дейност, максимална ефективност при ползване на алтернативни пътища към целта, количествена оценка на целите.
8.        Ситуационно направление (най-ново) - винаги се налага конкретен анализ на ситуацията в организацията, за да се вземе правилното решение. Ситуациите, в които действа мениджърът, са толкова различни, че е трудно да се определи предварително какъв метод да се използва. Все пак са необходими теоретични познания за възможните методи, които да се приложат в конкретната ситуация на управление.