Психично здраве и труд

   Психичното здраве е свързано със способността на хората да се адаптират към изменящите се изисквания на средата, както и с начина, по който го правят.

  Трудовата дейност заема значителна част от живота на човека, следователно промените на съдържанието и условията на труд са важни фактори за психичното здраве. Семейната среда също значително определя развитието на личността и психичното й здраве.

   Основна е заслугата на Корнхаузер, който публикува своите изследвания (1965), доказващи връзката между условията на труд и психичното здраве. След 70-те години на проблема се обръща все по-голямо внимание.

   Няма еднозначно определение за психично здраве. Схващанията за него зависят преди всичко от доминиращата ценностна система. Съществуващите определения по-скоро са допълващи се. Значението, което хората придават на ситуацията, играе роля за формиране на тяхното самочувствие.

1. Според Райнер, например, "човек е толкова добре, колкото се чувства". Това определение включва като компоненти на психичното здраве: удовлетворение от живота и преживяване на щастие.

   Удовлетворението от живота и щастието, като индикатори на психичното здраве, се изследват основно от социолозите. Последните разработки за връзката между удовлетворението от труда и удовлетворението от живота водят до заключението, че преживяванията и дейността в извънпрофесионалната сфера могат да въздействат върху професионалното поведение. В този смисъл те могат да се окажат по-важни за психичното здраве.

2. В модела на Сейбъл влошаването на психичното здраве не се определя непосредствено от обективното натоварване, а е свързано с несъответствието между индивида и средата. Следователно, когато изискванията на работата се преживяват като превишаващи субективната компетентност и когато противоречат на субективните очаквания и претенции, са фактори за влошено психично здраве.

   Постигането на цели в живота, реализирането на собствен житейски план са също фактори и компоненти на психичното здраве. Този вид концепции твърдят, че психичното здраве е резултат от постиженията и дейността.

3.Други концепции поставят ударението върху значението на функционирането и на дейността сама по себе си. Функционалната активност се смята за един от основните фактори за психично здраве. Психичното здраве се свързва с компетентността, която се описва чрез действие и ефективност. Субективната компетентност е обобщена концепция на индивида за това, колко успешно се справя с проблемите и се основава на оценките за взаимодействието между личността и средата за един по-дълъг период от време.

4. Корнхаузер определя психичното здраве като отношение на идеален баланс със света. Този баланс позволява на индивида да поддържа реалистични положителни представи за себе си и за дейността си. Значение за влошаване на психичното здраве има това, което лишава човека от цел и радост, което го оставя с негативни представи и чувства за себе си, което води до тревога, напрежение, чувство за безпомощност и празнота.

5. Бекер и Минсел (1987) правят опит за разграничаване на симптомите за здраве от болестните симптоми, като застъпват възгледа, че израз на отлично здраве е не само отсъствието на болест, но и степента на изразеност на признаците за здраве и болест. Според Бекер психичното здраве е непрекъснат континуум на степента на здраве и болест, т.е. един индивид не е просто здрав или болен, а повече или по-малко здрав или болен. Следователно има множество профили на здраве и болест.

    В основни линии, обаче, психичното здраве е свързано с две неща:

• емоционално благосъстояние;
• психична компетентност.

6. Една от най-разпространените и най-нови теории е моделът на Питър Уор (Warr, 1990). Според него "емоционалното благосъстояние" означава нещо повече от "удовлетворение от труда". А професионалното психично здраве включва:

• емоционално благосъстояние;
• субективна (психична) компетентност;
• автономност;
• равнище на претенции;
• интегрално функциониране;
• работоспособност.

1. Често емоционалното благосъстояние се разглежда обобщено, като една мярка с два полюса: "чувствам се добре" - "чувствам се зле". Според редица автори обаче, е по-добре да се използват две отделни измерения (статистически независими величини.Емоционалното самочувствие също трябва да се изследва по две отделни оси: "тревожност/задоволство" и "депресия/ентусиазъм" (разположени са диагонално в дефинирано двумерно пространство). Измеренията са свързани помежду си, но и отделното им разглеждане дава възможност за обогатяване на изследванията.
2. Според Уор психичната компетентност (като втори компонент от психичното здраве) е способността за справяне с външните и вътрешните изисквания и за преодоляване на възникващите в живота трудности. Компетентният индивид разполага с адекватни психомоторни ресурси за справяне с трудностите.Погрешно е всички видове ниска компетентност да се разглеждат като показател за слабо психично здраве, тъй като всеки човек в определена област е повече или по-малко некомпетентен! Има хора, които са твърде некомпетентни, но не осъзнават това - тогава решаващ е ефектът на некомпетентността върху емоционалното благосъстояние. Така че, недостатъчна компетентност, която няма негативни последствия върху самочувствието, не се смята вредна за здравето.Много емпирични данни сочат, че преживяваната компетентност предпазва хората от стресови реакции. На основание на връзката между доброто психично здраве и удовлетворението от труда би могло да се очаква, че професионалната квалификация може да бъде източник на добро самочувствие, а оттам - и на добро психично здраве.
3. Според класификацията на Уор, третият компонент на психичното здраве е автономността, разбирана като индивидуална особеност да се противостои на околната среда и самостоятелно да се определят собствените убеждения и действия. Тя се разглежда в различни концепции. Напр. в т.н. "вътрешна локализация на контрола" - нагласата да вярваш, че можеш да се справиш с трудностите и не си подвластен на външните сили. Често, пресилено голямата автономност, както и твърде ограничената, са нежелани за доброто психично здраве. То е свързано преди всичко с условия на взаимна зависимост, а не с крайно изразена независимост.Слабите възможности за взимане на собствени решения и външната определеност на трудовата ситуация водят до приспособяване на претенциите към условията на труд, но за сметка на развитието и здравето на личността, което е свързано с неудовлетворение и "burn out" ( изгарям докрай, угасвам).
4. четвъртият компонент са претенциите (аспирациите). Душевно здравата личност се характеризира с интерес към заобикалящата среда, ангажирана е в протичащите събития, поставя си цели и работи за постигането им.Повишеното равнище на претенции се отразява в мотивирано поведение, както и в търсене на нови възможности, влагане на усилия в удовлетворяващи дейности. Ниските претенции се характеризират с намалена активност, приемане на съществуващото положение (статуквото), намален интерес към събитията и ситуацията. С претенциите са свързани израстването, самоусъвършенстването и самореализацията на личността.
5. петият компонент е общото (интегрално) функциониране. Този компонент се различава качествено от останалите и се отнася към определен индивид като цяло. Свързан е със сложните взаимовръзки между предходните 4 компонента.

   При психично здравите хора са налице различни форми на балансираност (хармония), които субективно могат да бъдат възприемани като чувство за идентичност, за съгласуваност.

   Важната характеристика "себеуважение" е представена чрез всичките 5 компонента. Усещането за съчетанието на 5-те компонента става основа за преживяване на собствената цялост, която също е в основата на психичното здраве.

   Трудовата дейност може да повлияе върху повечето от компонентите на психичното здраве, но все още структурата и механизмите на дела на трудовата дейност и на общата ситуация (в семейството, в обществото и т.н.) не са напълно изяснени.

   Съществува тенденция за прилагане на прости линейни връзки между характеристиките на работното място и компонентите на психичното здраве. Но в психично отношение здравето не винаги реагира линейно на измененията на средата. Измененията на съществените характеристики на работата имат значение само в определени диапазони на съответните стойности. Има "плато", в което допълнителните благоприятни въздействия на средата не водят до повишаване на психичното здраве.

   Различават се две групи фактори, свързани с работата, които са с определено значение за психичното здраве:

1. Фактори с постоянен ефект върху психичното здраве:

• сигурност и безопасност на работата;
• признание и социален статус;
• наличие на необходимата материална осигуреност.

2. Фактори с допълнителен влошаващ ефект върху психичното здраве:

• вид на контрола;
• липса на възможност за използване на способностите;
• външно поставени цели;
• еднообразие;
• неяснота за изискванията на средата;
• невъзможност за междуличностни контакти.

   Систематизирайки данните за влиянието на контрола, Фрес подчертава, че комбинацията от липсата на контрол и стрес води до обща пасивност, депресия и психосоматични оплаквания. В обратния случай - когато работата е контролирана силно, също се развиват стрес-реакции (тревожност, апатия, неувереност, нерешителност). Затова трябва да е ясно, че както силният контрол, така и липсата му, имат негативно отражение върху психичното здраве. Затова връзката между параметрите на работната среда и на психичното здраве не е линейна!

  На работното място може да се работи за подобряване на психичното здраве в две насоки:

1. Индивидуална консултация.
2. Проектиране и организиране на съдържанието на работата, условията на средата и т.н. (този подход характеризира т.н. хуманизиране на труда).

Методика на Лангнер  за изследване на психичното здраве. 

   Съдържа 20 показателя за здраве (повечето са свързани с физическите преживявания, останалите - с психическите). Позволява определяне на актуалното състояние по отношение на психичното здраве.