Физически условия на работната среда

Организация на работната среда и работното място във връзка с психичното здраве

   Работната среда включва условията, при които се извършва професионалната дейност. Обикновено в нея действат фактори на средата:

1. осветеност; 
2. шум;
3. вибрации;
4. микроклимат (движение и влажност на въздуха, температура, радиация, запрашеност и др.) и т.н.

   Особено внимание се обръща на вредностите на средата, които пречат на работата, влошават психичното здраве и работоспособността. Досега се обръщаше по-малко внимание на вредното въздействие на тези фактори върху психичните компоненти на здравето (мотивация, отношения и пр.).

   Съществуват нормативи, ограничаващи вредното въздействие върху психичното здраве - т.н. хигиенни норми. Освен тях съществуват и друг вид норми - т.н. ергономични норми, които отчитат комфорта на работното място (границата, при която работещите се чувстват неудовлетворени от въздействието на съответния показател).

Има различни таблици за тези норми. Например:

Температура:

Оптимална темпетарура - 21 градуса

"Смущаващо влияние" (ергономична норма) - 27-30 градуса

Вредно въздействие - 34 градуса

Влажност:

Оптимална - 30-70%

Смущаващо влияние (ергономична норма) - 20-80%

Санитарна норма - 15-90%

Шум:

Оптимална норма - 40 db

Ергономична норма - 65 db

Санитарна норма - 90-100 db

Осветеност:

Оптимална - 200-500 lux

Ергономична - 150-200 lux

Вредно въздействие - 100-50 lux

   Чрез влиянието на тези фактори на средата може да се определи тежестта на съответния вид труд (чрез методики за оценка на условията на средата). Човек може да се адаптира към не особено добри условия, особено когато има интерес да работи в тези неблагоприятни условия. Обикновено за такава работа се дават "компенсации" и те мотивират различните категории работещи. Ръководителят трябва да информира за наличните вредности на работната среда (те трябва да се установят със съответната апаратура и да се контролират!). Доста често работодателите нямат интерес да дават такава информация.

Проблеми на осветеността.

   Известно е, че повече от 80% от информацията се възприема от зрителния анализатор. Чрез зрението се ориентираме в пространството, диференцираме детайли и сигнали. Върху зрителното възприятие неблагоприятно влияние имат:

- заслепяването;

- прекомерните контрасти;

- неприятната яркост;

- движенията в периферията на зрителното поле;

- съсредоточеното наблюдаване на близки предмети;

- необходимостта от непрекъсната адаптация (приспособяване от светло към тъмно и обратно);

- непрекъснатата акомодация (близко-далече);

- липсата на подходящо пространство за освобождаване на зрителното напрежение.

   За установяване (и преценка) на осветеността на работното място съществуват съответни мерни единици и понятия.

   Важен е въпросът за осветление от "първичен" или "вторичен" светлинен източник. Липсата на добро осветление води до бърза умора на зрителния анализатор и до увреждането му. При дейности, които поставят по-големи изисквания към зрителния анализатор, е необходим строг контрол.

   Според Маккормик увеличаването интензивността на осветлението води до увеличаване на резултативността от работата. Но при обикновени дейности по-голямото увеличаване на осветеността не води до увеличаване на капацитета на работещия.

   При определяне на оптималните условия за осветеност трябва да се отчитат следните фактори:

1. Големина на детайлите, с които се работи.
2. Минималният контраст между предмета и фона.
3.  Времето, необходимо за различаване на предметите, с които се работи.
4. Времето, за което се работи при изкуствено осветление.

   Осветеността в работното помещение обикновено се осигурява чрез общо осветление (разположено на тавана) и чрез локално осветление.При използване на изкуствено осветление най-добрият случай е, когато 10% от осветлението се получава от общото осветление (но тези 10% да не са по-малко от 10 lux), което позволява добра ориентация в пространството и осигурява условия за добра адаптация на окото (без да е необходимо да се адаптира от пълна тъмнина до голяма яркост). Светлинните източници (разположението им) не трябва да създават контраст и сянка!

   В различните страни съществуват различни норми за интензивност, които зависят основно от големината на предметите, с които се работи. Не е подходящо поставянето на луминисцентно осветление там, където трябва да се диференцират цветове (спектърът на луминисцентното осветление е по-ограничен от дневната светлина). Да се отчитат и опасностите от заслепяване при изкуствено осветление.

   Оцветяването в работната среда има свои психични аспекти. При ергономичното проектиране се има предвид и цветовото решение на подове, стени и тавани. От психологическа гледна точка цветът е качествена съставка на зрителното възприятие и физическата му същност са електромагнитните вълни (с определена дължина).

   Забележка: По определение "цветът е субективно възприятие на обективносъществуващите квантови лъчения с определена дължина на вълната (от 360 до 760 nm, т.е. нанометъра) от зоната на видимия спектър. От по-малка към по-голяма дължина на вълната: виолетово, синьо, синьозелено, зелено, жълтозелено, жълто, оранжево и червено. 

   Трябва да се отчитат цветът на светлината и цветът на предмета. Различаваме "хармонични" цветове, които предизвикват приятни усещания, както и "топли" или "студени" цветове. Предпочитанията към цветовете зависят от вида на предмета, опита на лицето, индивидуалните характеристики и културната среда. 

   Цетовете се използват и като светлинни сигнали в производството. Зелено - нормални условия. Червено - внимание. Жълто - критично състояние.  При умствена дейност се предпочита оцветяване в студени цветове (пространството да е в наситени тонове, а таванът - в светли. При дейност, при която се излъчва висока температура - също студени тонове (при ниска температура - обратно). За по-добро възприемане е добре да се използват цветовите контрасти. Важно е и изложението на помещението (къде се намира в сградата).

Проблеми на шума.

   Физическата същност на шума е физическото трептене на средата. Тонът е равномерно трептене. Звук е комбинацията от различни тонове. Общият шум, съставен от смесването на различни звуци, е една от най-опасните характеристики на работното място (и мощен неблагоприятен фактор).

Мерни единици:

• Честота (брой трептения/сек): измерва се в Hz (херц)
• Интензитет: измерва се в db (децибел)

   Човек възприема звуковите вълни в диапазона 16-20000 Hz. Минималната граница е долен праг на звуковото усещане . Максималната граница е горен праг на усещане на шума (болка).

  Възприемането на шума зависи от: звуковото налягане, честотата на звука, продължителността на звука (които са физически характеристики), както и от: индивидуалните характеристики и състояние на човека; способността му да възприема шума, да се адаптира към него; общото му здравословно състояние.

   Шумът влияе върху слуховия анализатор. При продължителност на шума над определен норматив (в България - 90 db) в рамките на един работен ден върху непривикнал човек, се стига до главоболие, напрегнатост и т.н. При продължителност на работата над 5 години в шумова среда често се получава намаляване на слуховата чувствителност до 50%. При много дълга работа в такива условия може да се стигне и до загуба на слуха.

   Важен е източникът на шума и как шумът се разпространява в околната среда. Човек по-лесно възприема звук, който сам създава. През нощта шумът се възприема по-смущаващо.

    Въздействието на шума се изследва широко в психофизиологията на труда. Установено е, че в реални условия се понася по-висок общ фон на шума. Качеството на работата се подобрява при понижено равнище на шум.

   Маккормик например установява, че при снижаване на шума с 15%, капацитетът на административните работници се увеличава с 10%. Грешките при машинопис са намалели с 30%, а при работа със сметачна машина - до 50%.

   Цукерман установява, че шум с интензитет 90 db приложен за 10 мин., почти не оказва вредно въздействие, но след 20 мин. снижава например скоростта на четене.

   Вредното въздействие на шума се свежда до промяна в самите нервни клетки, водеща до намаляване на чувствителността на нервна почва , до изменения в средното ухо. Шум с честота над 15 kHx (килохерца, т.е. 150 Hz) предизвиква неприятно усещане (ергономичната норма у нас е около 90 db). Дългото живеене в шумова среда оказва вредно въздействие и по отношение на психосоматиката и соматиката (води до невроза, язва, рак).

Методи за предпазване:

• използване на шумозаглушители на работното място (като тапи за уши, слушалки и др.); но психологически този начин не се възприема много добре, защото се ограничават и "полезните" контакти с околната среда (общуване и т.н.);
• изолиране на шумовите източници;
• изолиране на самото работно място (на помещението).

Микроклиматични условия.

   Влияние на топлината (килокалории за 1 час). Фактори за усещането на топлина:

• Топлинната обмяна между човека и средата (основен фактор);

• Влажността (оптимална - 30-70%);

• Скоростта на въздушния поток (не трябва да надвишава 0,2 m/s; ако е по-висока, трябва да се повиши температурата на въздуха в помещението).

   Топлинното равновесие у човека е състояние, при което околната среда отнема от човешкото тяло толкова топлина, колкото човек произвежда (телесната температура е постоянна). Смущаващо е въздействието на температура 27-30 градуса.

   За умствена работа критична е температурата над 20 градуса при влажност 30%.