Класификация на мотивите и основни мотивационни теории

Класификация на мотивите

   Мотивацията е събирателна концепция , която се използва за обяснение на причините на човешкото поведение и логиката , чрез която хората избират своите действия. В този най- общ смисъл , тя е процес на вземане на решение относно избора на поведение.

В психологията на мотивацията условно се разграничават 4 големи групи теории:

1. Съдържателни – занимават се главно с анализ на потребностите в ролята им на енергетизираща поведението сила;
2. Процесуални – търсят отговор на въпроса „ как точно човек избира постъпките си и каква е логиката му , когато решава дали да извърши едно или друго действие”; 
3. Основни – претендират , че са открили общочовешки универсални мотивационни структури, регулиращи поведението. Част от тях тачим като класически ; 
4. Социално–психологически – насочени са към разясняване на ролята , изпълнявана от когнитивните и афективните процеси в качеството им на причини за човешко поведение.

Основни мотивационни теории

1.  Психологическа теория за мотивацията
   Приносите й към психологията на мотивацията се откриват ярко още във възгледите на Фройд. Той концептуализира главната теза: Несъзнаваната инстанция в структурата на личността е основен детерминатор на човешкия живот. Мотивацията зависи от  общата енергия , която може да променя качеството си , но количеството й остава постоянно, защото функционира по закона за запазване на енергията.

    Всеки човек притежава биологична енергия , от която произлиза психческата му активност, следователно мотивацията изцяло се основава на психофизиологическото напрежение , предизвикано от организмичните потребности. С други думи желанията на човека са психичен образ на телесните му потребности, чиято енергия локализирана в безсъзнателното и обозначена като либидо , го тласка към действие. Съдържанието й включвюа нагоните, разграничени на светла и тъмна страна на личността и назовани като „Ерос „ и „Танатос”.

   Те олицетворяват подбудителната сила на поведението през целият живот и са причината на всякаква активност. Най – лошото е, че имат неизменна , твърде консервативна природа. Тя е първоосновата на драматичните мотивационни конфликти, съпътсващи човека в жизнения му път.

Великото откритие на Фройд не е ролята на либидото , а мъчителния стремеж да се разбере и по някакъв начин да се овладее несъответсвието между същността и проявлението, между Аза и поведението, между маската и съществото зад нея. Ирационални страсти, несъзнавани предубедености, лъжлива информация, преобладавашо формират нагласите за живота - независимо , че хората им придават логична , правдоподобна и уж съобразена с реалността форма.

  Видно е , че тук мотивационната сфера има като че ли автономно съществуване. .

2.  Драйф теория ( драйф – подбуда, т.е. подбудителна теория).

Приема се за класическа в психологията. Постулира, че физиологичната нужда на организма се проектира в психиката под формата на подбуда, предизвикваща активност във връзка с намирането на целевия обект. Логиката е проста: при достигането на целта подбудата престава да действа понеже нуждата  вече е задоволена. В основата на този модел лежи концепцията за хомеостазата (равновесието), т.е. механизма , по който психо- физиологичната система функционира като цяло и се поддържа равновесието й. Този механзъм е авоматичен , защото работи на безсъзнателно равнище, например: потребността от храна може временно да се задоволи от резервите в телесните тъкани без нарушаване на организмичните функции. В това състояние ,обаче, организмът не може да издържи продължително време и бива принуден да извърши волево действие , за да корегира телесния дефицит.

   Акцента при тази теория е  енергетизирането на поведението като се елиминират опосредстващите функции както на психичното , така и на социалното. Остава необясним факта, че в живота има много неща, които в ролята си на стимули при определени условия също енергетизират поведението.

3. Афективно – възбудна теория.

   Тя е типичният представител на голямата група хедонистични ( удоволствени )модели за обяснение на поведението. Тезата е,че както формирането , така и работата на мотивационата сфера са тясно свързани с преживяванията на удоволствие и неудоволствие във вече отминали за човека ситуации . Това означава, че емоцията и настроението са основните детерминанти на поведението. Въз основа на преживяно знание, човек си изработва предварителна представа или реакция към обекти, състояния, ситуации,хора,понеже има спомен за изпитано удоволствие или не при минал досег с тях. Затова поведението обичайно се насочва в 2 посоки – на привличане към нещо и към отбягване на нещо.

   Теорията изглежда много правдоподобна , но извън обяснението й остават много жизнени практики.- например тя не може да разясни типа поведение , при който въпреки многото благоприятни алтернативи, дадена личност избира лишенията , страданието , дискомфорта в името на някаква цел, идея или човек..

Леон Фестингер

4. Теория  на когнитивния дисонанс   Основател Леон Фестингер- познавателно несъответствие. Има широка популярност и компетентни последователи.

Човек често е в дисонанс между начина по който постъпва и начина, за който знае, че е правилен . Когнициите ( знанията) за двата начина са в явно противоречие и го поставят в състояние на напрежение, дискомфорт, обърканост и т.н. Нормално е той да се стреми да се освободи от напрежението. По някакъв начин дисонансът трябва да бъде снет , защото действа деструктивно на жизнеността , виталността.

Когато се фиксират 2 противоречиви когниции, човек има възможност за изход в няколко варианта:

•  промяна на поведението;
• промяна на отношението към информацията, пораждаща несъответствието; 
• прибавяне към когницията , оправдаваща поведението на допълнителни елементи , които я подкрепят;  
• промяна на значението на едната от двете когниции чрез засилване или омаловажаване на някои факти.

   Това обяснение на поведението, макар и издържано в редица аспекти , се основава върху един единствен принцип- този за подкреплението в зависимост от величината на наградата или наказанието, дадено поведение се продължава или прекратява. Естествено сложното човешко поведение не може да се обясни само с един принцип, който всъщност по същество е хедонистичен.