Обща и специална част на юридическата психология

   Юридическата психология е приложна наука, включваща много области на знанието, но главно от сферата на психологията и юриспруденцията. Занимава се с формите на човешко съжителство, регулирани от правните норми. Предметът е ориентиран към външните и вътрешните детерминанти на личността във връзка с оформянето на личността, във връзка с оформянето на правното съзнание.

   Правото е свързано с нормативното поведение. Човек извършва постъпки, които се подчиняват на определени правила. Те са задължителни, назовават се норми на поведение и се установяват в интерес на цялото общество или отделни негови групи. Сред нормите се открояват социалните, които включват обичая, морала и правото. Те изискват или въздържание от определени постъпки, или извършването им под форма на активно действие. Специфичното за предмета на юридическата психология е, че пренася познанието върху човека в ролята му на правонарушител, свидетел, пострадал (потърпевш, жертва - victim, лат.).

   Откроява се своеобразието на тези роли с разкриване на правното им значение за установяване на истината по делото.

   Както по време на предварителните следствия, така и в съдебните производства се изясняват сложно преплетени човешки отношения, тласкащи хората към престъпления в делата за убийства, за довеждане до самоубийства, за умишлено нанасяне на телесни повреди, за хулиганство и кражби. По същество се разглеждат психологически въпроси:

• корист и отмъщение;
• завист и омраза;
• коварство и жестокост;
• любов и ревност.

   Участниците в подобни драми са разнообразни - съдията, прокурорът, следователят, дознателят се занимават не само с извършителите, но и с други лица, в качеството им на свидетели, жертви, експерти, познати. Животът на всеки от тях е протекъл при различни условия и с различна ценностна система.

   Значителният ръст на престъпността с нейните най-опасни форми (организираната и детската престъпност, убийствата на сексуална основа, отвличанията, поръчковите убийства, тероризма и компютърните престъпления) изисква сериозна професионална компетентност в областта на правозащитната работа. Предназначението на юридическата психология е да помогне. Като теоретико-приложна наука тя изследва психологическата природа на причинно-следствените връзки в системата човек-право.

   Проучването на тези връзки се извършва в 2 сфери: законна и противозаконна, затова в предмета на юридическата психология се разграничават 2 големи категории действия: правомерни и правонарушения. На това основание проблематиката условно се разделя на две части:

1. Обща -описваща нормативното поведение
2. Специална- отнасяща се до крайните форми на девиация (отклонение) и социална патология.

  Общата част разработва предмета, историята, методите, връзките с другите науки. В различните раздели се анализира профила на законното поведение и правното съзнание; откроява се ролята им при формирането на имунитет към криминогенни ситуации.

Криминогенни ситуации - ситуации, при които има възможност за отключване на криминално поведение.

   Отделни раздели се занимават с психологията на правоотношенията в бизнес сферата й с психологията на юридическия труд.

   Специалната част на практика се назовава "съдебна психология". Включва широк кръг въпроси по проблеми на криминалната психология, психологията на потърпевшия, психология на непълнолетните правонарушители, следствената психология, психология на съдебния процес, съдебно-психологическа експертиза (СПЕ) и изправително-трудовата психология (пенитенциарна - затворническа - психология).

   Видно е, че юридическата психология опитва да изучава човека в пълнота, но с акценти върху правните аспекти, на живота му. В синтез, системата на нейния предмет разработва психологическите параметри на:

• нормативно поведение-правосъзнание, морал, обществено мнение, социални стереотипи;
• престъпно поведение-структура на престъпната личност, стереотипи на престъпното поведение, структура на престъпната група, предкриминогенна, криминогенна и криминална ситуация, личностна структура на потърпевшия и ролята на всички тези структури в генезиса на извършването на деянието;
• правозащитна дейност- профилактика на правонарушенията, проблеми на рецидива, съдебно-психологическа експертиза;
• ресоциализация на правонарушителите -проблеми на пенитенциарната психология и адаптацията след освобождаването на лицето към обичайните условия на живота;
• поведението на младежите -анализ на психологическите особености по всички посочени дотук проблеми .