Психопрофили на убийците в България

Функции на психолозите профайлъри

 

  По определение, наложено от ФБР, психологическото профилиране е метод, който идентифицира съществени личностни и поведенчески характеристики на извършителя, основани върху анализа на извършеното от него деяние. При изготвянето на психопортрета профайлърите се придържат към психологическия принцип за единство на личността и поведението. Анализират наличната информация и правят предположения за индивидуалните характеристики на лицето.

   Важен момент от работата е да се откроят различията в престъпните действия, тъй като много лица убиват с едно и също оръжие на престъплението, но всеки го прави по различен начин, специфичен за него. Въз основа на данните от местопрестъплението от профайлърите се иска да дадат заключение що за личност трябва да е престъпникът, за да постъпи точно по този начин. Те разчитат на опита и интуицията си, също и на някои устойчиво повтарящи се връзки, установени на практика:

• когато местопрестъплението е допълнително обработено с цел инсценировка, се приема за белег, че извършителят и жертвата са познати;

• при съмнения за самоубийство се взема предвид факта, че хората не се самоубиват голи, освен в психиатрична клиника или когато са задържани в затвора. Ако се открие гол труп на местопрестъпление, аранжирано като самоубийство, профайлърът препоръчва проверка на хипотезата за самоубийство;

•  сексуалните престъпления се извършват с гняв, враждебност и силен импулс за себеутвърждаване. Сексът не е мотив на престъплението, защото в повечето случаи изнасилваните са сексуално неадекватни;

• многобройните изстрели, многократните удари с предмет или пробождания с нож свидетелстват за загуба на самоконтрол и ярост на извършителя. В подобни афективни състояния попадат лица, имали дълъг във времето конфликт с жертвата или емоционално лабилни лица, които са способни да реагират бурно по незначителен повод;

• травмите по лицето и врата на жертвата, както и удушаването с ръце са верни индикатори за престъпление по лични подбуди от типа на отмъщение, любов, ревност и омраза.

 

 Общ психопрофил на мъжете и жените убийци. Разновидности

 

   1. Общ психопрофил на мъжете и жените убийци - криминологичните изследвания, представителни за България, показват, че около 95% от убийствата се извършват от мъже, а около 80% от жертвите са също мъже. Използването на взривни устройства е приоритет на мъжете. Характерно е също пробождане или съсичане, удар с тъп предмет, удушаване, прострелване, хвърляне отвисоко.
   За жените най-типичното средство за убиване е било отровата. Те са обект на посегателство от мъжете най-често заради изневяра или за да бъдат елиминирани като свидетели на нещо. От своя страна мъжете стават жертви на убийство поради съперничество в любовта или за осигуряване на превъзходство.
   Обичайно престъпникът и жертвата са от една и съща етническа група със сходен социално-икономически статус. Над 60% от извършителите на умишлени убийства са семейни.

   2. Психопортрет на удушвачите - обичайно е мъж на 25-40 г., с основно образование, разведен или във фактическа раздяла, не е криминално проявен и е в близки отношения с жертвата. В общия случай убива в жилището си, жертвата го превъзхожда по някакъв начин и той я възприема като причина за загуба на авторитета си.
Типът е с добри социални умения, но дистантен в отношенията си. Демонстративен и манипулативен, придържа се към одобряеми модели на поведение и често афишира познанства с високопоставени личности, егоцентричен и безразличен над чувствата на другите. Към по-слабите е надменен и арогантен, особено циничен е към жените, ако самочувствието му бъде наранено, става злобен. Активен е сексуално, с множество краткотрайни връзки, чрез които компенсира неувереност, малоценност в хетеросексуалните си отношения.
   За престъплението се провокира от обезценяващото го отношение на жертвата. В присъствие на ярост й нанася побой и след това я удушава.
   След престъплението заличава уликите, скрива трупа, уж съдейства на разследващите, напуска временно местоживеенето си. Мотивът е лично отмъщение на жертвата, която по някакъв начин е наранила самочувствието му.

3. Психопортрет на изнасилвача-геронтофил - посегатели на самотни възрастни жени са мъже между 20 и 30 г. с начално или основно образование, нямат емоционална връзка с родителите си, нито постоянен партньор. Ако са били семейни, са се разделили поради тормоз над съпругата. Познават се с жертвата, защото живеят наблизо и по правило я убиват в дома й.
Типът е маргинална личност, с антисоциални прояви и затруднения в интеграцията в обществото, чувства се аутсайдер, затова е озлобен. Поради ограничения си интелект е склонен импулсивно да обслужва нагоните си. Има нисък самоконтрол и често употребява алкохол. Фактът, че има проблеми в задоволяването на сексуалността си, фрустрира нормалното протичане на хетеросексуалните отношения, склонен е към извратености и перверзии.
   Целта на престъплението е половия акт с жертвата, убийството е вторично действие, импулсивно извършено от страх да не бъде разпознат от жертвата или поради неочакваната й съпротива. Често инсценира кражба, за да заблуди разследващите. Обичайно убива чрез задушаване или нанася удар с предмет, взет от местопрестъплението. След деянието си не променя начина си на живот, мотивът на престъплението е гняв, омраза към жените и силен неконтролиран сексуален инстинкт.

   4. Психопортрет на убиеца, нанасящ многобройни удари - обичайно е мъж с висше образование на 32-40 г., преживял драстичен срив в живота си, невъзможност за професионална реализация, безработен, с липса на перспектива, често е интимен партньор на жертвата, която убива в дома й или на работното й място. Емоционално или материално е зависим от нея, ненавижда я, защото тя има по-висок статус.
   Типът е егоцентричен, пресметлив и прагматичен. Има високо самочувствие, чрез което прикрива неувереност и чувство за малоценност. Лесно изпада в ярост. Поддържа привлекателна външност и постоянно се стреми към потвърждения на мъжествеността си. Склонен е и на бисексуални връзки.
   Извършва престъплението в състояние на афект, често като финал на конфликт, предизвикала го е жертвата, защото е отказал да промени нещо в поведението си. Нанася многобройни удари в пристъп на ярост с първия предмет, попаднал в полезрението му. Покрива трупа и опитва да го скрие. Мотивът на престъплението е ревност, отмъщение, сринато честолюбие.