Съдебно-психологическата експертиза ~ Психолози БГ

Същност и предназначение на съдебно-психологическата експертиза

Съдебно-психологическата експертиза представлява изследване, проведено от вещо лице (експерт) въз основа на специалните му познания в областта на психологията, с цел да се даде заключение, което да представлява доказателство по делото. Масовото съзнание често не разграничава понятията "психиатрична" и "психологична", а това са различни типове експертна дейност.

Психиатрична експертиза - подпомага съда при решаване на въпроси относно душевното здраве на лицето, неговата вменяемост и психосоциални подбуди на престъплението. В някои случаи съдът задължава изслушването на психиатрична експертиза.
За разлика от психиатричната, предмет на психологичната експертиза са конкретни процеси, свойства, състояния и механизми на психическата дейност на лицето със значение за установяването на истината по делото. Тя се занимава със здравия човек, а фокус на изследването е личността на подекспертния (обвиняем, пострадал, свидетел).

Разновидности на съдебно-психологическа експертиза

Компетенции на съдебно-психологическата експертиза са надеждни в следните случаи:

установяване на способността у подекспертния да осъзнава значението на действията си при наличието на признаци за умствена изостаналост;
установяване на способността за адекватно възприемане на обстоятелствата по делото и даване на правилни показания за тях;
установяване способност у потърпевшия по дела за изнасилване (вкл. малолетни и непълнолетни) да разбират правилно характера и значението на извършените с тях действия и да оказват съпротива;
констатиране на наличие или отсъствие у подекспертния на състояния на афект или други непатологични емоционални състояния (стрес, фрустрация) в момента на деликта, способни съществено да повлияят поведението му;
за лица с предразположение към самоубийство относно установяване на психичното състояние, предшествало опита или лeталния изход за посочване на възможните породили го причини (посмъртна съдебно-психологическа експертиза);
установяване на устойчивите мотиви на поведението и мотивацията на отделните постъпки като важни психологически обстоятелства, характеризиращи личността на подекспертния;
установяване на индивидуалните психологически особености, способни да повлияят формирането на намерение за извършване на престъпление;
установяване на структурата на престъпната група въз основа на налични данни за личностните особености на членовете й, които позволяват заемане на лидерски или други позиции в йерархията на групата;

В компетенциите на съдебно-психологическата експертиза не се включват:

оценки на юридическите признаци, отнасящи се до обективната страна на престъплението;
правни квалификации на отделните постъпки;
морални оценки на личността или поведението;
въпроси от приоритета на медицинската диагностика.

Цели, задачи и методика на съдебно-психологическата експертиза

При назначаването на съдебно-психологическа експертиза въпросите, поставени на психолога-експерт трябва да бъдат правилно формулирани:

не трябва да излизат отвъд професионалната му компетентност и да демонстрират юридически характер;
нужно е да отчита и още фактори: предметът, обектът и методическите възможности на съдебно-психологическата експертиза; наказателно-правното, процесуалното и криминогенното значение на фактите, установявани с помощта на експертното заключение; конкретните обстоятелства по делото, породили основание за назначаване на съдебно-психологическа експертиза;
да се състави изчерпателен списък на въпросите, предлагани на експертите по различни дела е невъзможно, затова всички разновидности на съдебно-психологическата експертиза боравят с типови, еталонни въпроси, нуждаещи се от уточняване и конкретизация - най-много 3-5-6 въпроса.

По правило изследването в съдебно-психологическата експертиза преминава в следната последователност от етапи:

проучване от психолога на зададените въпроси с цел осмисляне на предмета на съдебно-психологическата експертиза;
формулиране на изследователските задачи;
подбор на методиката;
провеждане на изследването: психологически анализ на материалите по делото; наблюдение на подекспертния; беседа, разговор с него; прилагане на изследователски инструментариум за проучване на особеностите;
анализ и обработване на информацията;
допълнителна работа със специализирана литература или консултация с колега;
съставяне на експертно заключение. То, наред с другия фактологичен материал, представлява доказателство по делото.