Типология на младежките групи с девиантно поведение

    Ретристки обединения - в социалното пространство има общества с преобладаващи образци на поведение, които се различават от господстващите в обществото. Те образуват т.нар. ценностно-нормативни субкултури. Формират се в резултат интегрирането на хора, чиито дейност и представа за живота не съответстват на официалните в обществото, поради което последните се отхвърлят. Субкултурните общества са толкова по-сплотени, колкото по-грубо и енергично отхвърлят културата. Затова по правило групата на наркоманите е по-добре интегрирана, отколкото компанията на алкохолиците, но по-малко от обществото на престъпниците или вече осъдените.

     Младежите по-често изграждат субкултурни групи, отколкото възрастните индивиди. Най-често срещаните причини за формирането на ретристки субкултури са следните посоки:

• лична неустроеност и неудовлетвореност от качеството на живота (като резултат от противоречията в социално-икономическото развитие);
• неспособност или невъзприемане на активни форми за себеутвърждаване, преодоляване на конфликтни ситуации, фрустрации (като резултат от действието на феномена двоен неуспех);
• потребност от общуване с референтна група (в резултат от нагласата избират не алкохола или наркотика, а компанията);
• интегриране в неформални групи в резултат на натиска, контрола, оказван от социалния контрол.

    Много от младежките групи са социално неутрални, други обаче имат ярко изразен противообществен характер.

Разновидности на групите с асоциално поведение

   Неблагополучието в семейната среда е главният фактор за провала на младежката социализация. Веднъж формирали противообществено съзнание, подрастващите търсят компенсации най-често включвайки се в следните обединения:

• случайна група - предпочитаните места - стадиони, интернет клубове, които имат свои неписани групови норми. Самото включване в социална група се преживява от подрастващия като освобождение от социалния контрол или отдъхване от родителския тормоз. Добре известно е, че действията, извършени от индивиди в тълпа, т.е. анонимно, не се възприемат като личностни;

• ретристка група - най-честите занимания са свързани с безцелно прекарване на времето, съмнителни развлечения, токсикомания, алкохолизъм, наркомания - емо групите мразят родителите си и всички друди;

• агресивна група - основава се на най-примитивните представи за ценности и култура изобщо. Появила се още в древността до днес тя съществува практически в неизменен вид. Характерните черти са: грубата йерархична структура, силният групов натиск върху отделния член, сериозните санкции за нарушение на установените правила, рязкото противопоставяне в отношенията "ние-те".

    Особено типични за криминогенните групи са механизмите на внушаемост и конформизъм. Преминавайки през тях, подрастващият изкарва училище по лъжлив колективизъм, риск, романтика, подлост, вандализъм и жестокост. Там го поддържат и подкрепят материално, убеждават го, че може или даже и да не приема стила на отношенията, той все пак остава, алтернативата е извън групата, където е несигурно и си никой, а най-важното за него е общуването, чувството за "ние" и "аз" като част от "ние".
    Криминогенната насоченост на групите е характерна с определен набор често срещани признаци:
- злоупотреби с алкохол и наркотици;
- рискови начинания и увлечения по хазарт;
- доминираща криминална насоченост;
- изграждане на собствена субкултура - жаргон, специални клетви, особени ритуали;
- ясни механизми за разпределение на ролите при извършване на престъпление;
- наличие на признат лидер - "тартор" с авторитарен стил на управление.