Приоритети при развитието на детето в училищна възраст

Дълго време в науката се приемаше, че психичното развитие на човека завършва в края на пубертета. 

Днес социалните науки аргументирано налагат твърдението, че човешката личност се променя от раждането до смъртта, т.е.  физическото, когнитивното, емоционалното  и социално развитие на човека продължава и след периода на детството.

Формата и структурите на личностен растеж са толкова сложни, че с изключение на физическите  промени е трудно разграничаването на другите видове линии на развитие /интраперсонални и интерперсонални изменения/. 

Нещо повече наред с формирането на личността расте и нейната активност в съхраняването и преобразуването на собствения психичен статус. Коя личност определяме като достатъчно успешна в социума? 

Тази, която се отличава качествено в уменията си:  

• за създаване на междуличностни контакти.
• за оказване на конструктивно влияние на другите.
• за управление на конфликтни интеракции.
• за вземане и изпълняване на решения,  както към  самата себе си, така и по отношение на другите.

Ефективността на А-за се определя от неговата социална  компетентност за интеграция  /взаимодейства, сътрудничи и участва/  и социална ангажираност при вземането на общностни решения.

В етапа на училищна възраст  се поставя началото на оформянето на личностният конструкт \себепредстава\. Той означава организираният стил на себепрезентация,  свързан както с равнището на физически и когнитивен растеж, така и със стабилността на социалната  приспособимост на личността в социалното взаимодействие.  

Разпознати са 6 аспекта на себе представата които следва да бъдат положени като жизнен  дискурс за училищната възраст

1. себеприемане  - да имаш позитивен поглед за себе си, да признаеш и приемеш множеството части, от които се състоиш и да се чувстваш позитивно относно своето минало. 

2. позитивни взаимоотношения с другите - да имащ топли удовлетворителни взаимоотношения с другите, да си емпатиен с тях, да се интересуваш от тяхното благополучие и да разбираш смисъла на взаимоотношенията и взаимодействията. 

3. автономия - да си  независим и да детерминираш своя собствен живот като си способен успешно да отстояваш социалния натиск или да се държиш по определен начин и да оценяваш своя живот чрез вътрешни стандарти. 

4.  овладяване на средата – да си способен да контролираш и ефективно да използваш ресурсите и благоприятните възможности на дадена ситуация.

5. цел в живота – да имаш чувство за посока и да усещаш, че твоя настоящ и минал живот имат смисъл или да имаш причина да живееш. 

6. лично израстване – да чувстваш една необходимост от лично подобрение, да се виждаш като подобряващ се и отворен към нови преживявания да увеличаваш потребността си от себепознание и лична ефективност

В етапа на училищната  възраст фундаменталните промени се отнасят както за физическо  съзряване, така и за начина на мислене и формиране на индивидуалното социално  възприятие /собствена гледна точка за разбиране на социалната ситуация/. 

Водещи теми в индивидуалното съзнание през учил възраст са 

• Кой и какъв съм аз? 
• Какво отличава хората едни от други ?
• Какво отличава мен от другите хора?
• Кои са качествата на силните хора?
• Кои са моите силни и слаби страни? 
• Защо някои хора успяват в живота си? 
• Какво да направя аз за да успея в моя живот?

Приоритетните задачи за развитието на А-за на подрастващите обхваща: 

• от една страна - техните усилия за адаптиране към условията на живот и дейност /посока на психична активност вътре-вън/;
• от друга страна - психологическия растеж на А-за  /посока на психична активност вън – вътре/. 

Като усъвършенства посредством ученето и опита своите способности ученикът преживява все по-малко неудовлетвореност от процесите на личностна идентификация и социална интеграция. Ето защо психологичната същност на задачите на развитието през етапа на училищна  възраст се фокусира върху укрепването на Аз- концепцията на младата личност. 

Разгърнато представени съдържателните акценти на приоритетите на развитието през училищната възраст са по посока на: 

1. разбиране на собствените потребности, т. е. във всеки момент младата личност да натрупва познания за феномените /нещата/, които осигуряват собственото спокойствие и удовлетвореност, без това да противоречи на ценностите и убежденията й. 

2. насочване на собствените интереси към пълноценно  удовлетворяване, т.е.  в всеки момент да се постига познание за: 

- в каква степен ресурсите /знания, умения, преживят опит/ са достатъчни за удовлетворяване на потребностите; 

- от какви нови ресурси се нуждае личността, за да отговори на потребностите си; 

- как поставянето на ясни цели подпомага задълбочаването на интересите и развиване на онези личностни ресурси, които гарантират удовлетворяване  на актуалните потребности;

3. развиване на собствените способности,  съобразно водещите потребности и ценнастни  ориентации, т. е. във всеки момент ученика да полага усилия /конкретни действия/ за усъвършенстване на придобитите  вече умения и разширяване на набора от уменията, от които се нуждае.

4. възможност за свободен избор, т. Е. вън всеки момент младия човек да може да преценява промяната, от която се нуждае за постигане на успех, да отстоява открито собственото си мнение без да нарушава правата на околните, да се адаптира към новите условия чрез собствения си потенциал.

5. осъзнаване ролята на собствената активност, относно очакванията и резултатите от бъдещето, т. е. във всеки момент подрастващият да проявява отговорност към случващото се с него, да самоизследва предимствата и недостатъците си и въз основа на тях да планира жизнените си цели, да бъде активен, т. е. да знае посоката и средствата за постигане на очаквания резултат.