Конфликт – това са различни видове действия, противопоставяния и несъвместимост между личности, групи и организации вследствие различие в съществено значими за тях цели, интереси, ценности, емоции, поведение и осъзнаване на начина на преодоляване на тези различия. Конфликтите са противоречия между най-малко двама души, противопоставяне на две или повече страни, противоборство на гледни точки и мнения. Конфликти са винаги възможни, когато има действия, в които са включени повече от един човек. Възможността за конфликт е винаги настояща.
Конфликтите се развиват, когато:
- Участниците имат възможността да взаимодействат.
- Страните в конфликта виждат своите различия като несъвместими.
- За две или повече страни считат ползите от конфликта като превишаващи негативните последствия.
Причините за възникване на конфликтите са разнообразни, но могат да бъдат сведени до:
- Когато взаимно изключващи се цели или ценности действително съществуват или са възприети, че съществуват.
- Налице са противостоящи си действия.
- Страните се опитват да заемат доминираща позиция една спрямо друга.
- Ограничени ресурси.
- Различни стилове на комуникация
- Промяна – предстояща или настояща.
Митовете за конфликтите са следните:
- Конфликтът е винаги непродуктивен на работното място.(Понякога конфликт може да доведе до творчески решения и ентусиазъм)
- Конфликтът винаги означава блокирана комуникация.(Винаги има възможност за комуникация)
- Веднъж назрял конфликтът може да бъде избегнат.(Щом са налице условия рано или късно конфликт е налице)
- Всички конфликти имат решение.(Някои нямат.)
- Накрая винаги има победител и губещ в конфликта.
- Конфликтът винаги е форма на насилие – често двете понятия се смесват. Зад насилието винаги има конфликт и ако той се открие, това е началото на разрешаването му и на избягването на насилието;
- Ако съществува конфликт, това е провал на взаимоотношенията – не е така, защото и конфликтуването е вид взаимоотношение, но влошено, при което се налага възстановяване на равновесието;
- Различията поставят в опасност взаимоотношенията – напротив, създават разнообразие, различни гледни точки към един и същ проблем, нов поглед върху стара ситуация;
- Откровената комуникация предполага да кажеш на другия какво мислиш за него и какво очакваш да направи – не е вярно, това затруднява общуването, защото се забравя вслушването в другия, емпатията и идентификацията с неговите мисли, чувства, преживяване, а оттук и разбиране на поведението му и толерантност;
- За да приключим един конфликт означава, че можем да използваме всички средства, включително и насилие – абсолютна грешка – нужно е взаимно уважение, диалог и доближаване на позициите, за да се достигне до взаимно решение;
- В конфликтите често се прибягва до преднамераност и хулене – това означава, че смесваме проблема с личността, а правилото е да извадим личността от конфликта, за да го осъзнаем по-обективно;
- Конфликтът засяга само конфликтуващите лица – обикновено засяга и други, създава напрежение и блокира комуникацията. Страничните лица могат да помогнат именно чрез посредничество за възстановяване на общуването;
- Конфликтът е борба, от която единият излиза като победител, а другият – като губещ – тестът с лъва – невярно, тъй като проблемът е общ и трябва да се търси съвместен начин за разрешение;
- Защитаването на определена позиция докрай довежда до изход от конфликта – не е така, тъй като се пренебрегват нуждите на единия или другия, а идеята е да се достигне до взаимен компромис;
- Диалогът и добрата воля са достатъчни за разрешаването на конфликтите – и да, и не – изискват се умения за конструктивно мислене, за активно слушане, даване на добра “обратна връзка” и готовност за решение.
Стадии на конфликта:
- Латентен(скрит) конфликт. Когато са налице условията за възникване.
- Възприет конфликт. Когато има разпознати различни позиции.
- Осезаем конфликт. Когато страните в конфликта чувстват обтегнатост и безпокойство.
- Манифестиран конфликт. Наблюдава се поведение предназначено да фрустрира опитите на другите да преследват своите цели.
- Последствия вследствие на конфликта.
Процесите на конфликтите често продължават циклично и са нормална част от живота на индивидите и организациите.
Типология на конфликтите.
Видовете конфликти, според резултата и изхода от конфликта са функционални и дисфункциоинални.
1.Функционалните конфликти се отнасят до подобряването на ейността и взаимодействието между конфликтуващите личности и са насочени по-скоро към деловата сфера. Притежават следните характеристики:
- Повишават организационната ефективност и адаптация.
- Дават възможност за повече ентусиазъм и по-добри решения
- Предлагат нови възможности, подходи, гледни точки.
- Означават гъвкавост в мисленето, поведението, решенията.
2.Дисфункционалните конфликти се отнасят до междуличностната сфера и при тях протичането и причините за появата им са доста комплицирани. Техните характеристики са:
- Намалява продуктивността
- Накърнява се морала и мотивацията
- Повишава се напрежението.
- Нарушава се комуникацията.
Според броя на участниците те се делят на:
1.Вътрешно-личностни конфликти.
- Ценностен конфликт.
- Емоционален конфликт.
2.Между-личностни конфликти.
3.Вътрешно-групови конфликти.
- Интелектуално несъгласие.
- Несъвместими стилове и индивидуалности.
4.Между-групови конфликти. -Те често започват като нещо дребно и постепенно се разрастват. Едно обяснение за тази ескалация използва понятието спирала на конфликта. Спиралата на конфликта е ситуация на съревнование, която се самоподхранва, така че онова, което започва като много леко различие, става все по-голямо и все по-нерационално. Тези спирали могат да включват отделни хора, групи или нации и често следват модела на социалните капани - всяка страна започва, защото очаква бърза и лесна награда, но влиза в капана на такава ситуация, която става все по-неприятна за всички участници.
5.Организационни конфликти.
- Вертикален конфликт.Между различни нива на власт.
- Хоризонтален конфликт.Между служители на едно и също ниво.
- Диагонален конфликт.Обхваща всички нива
6.Между-организационни конфликти.
0 коментара:
Публикуване на коментар