Конфликт в групата. Конформизъм. ~ Психолози БГ

Конфликтите в организацията не са неизбежни, но те могат да бъдат овладяни, тяхното развитие може да бъде насочено в положителна посока. Конфликтите могат да се окажат необходими, за да бъде повишена ефективността на организацията, ако компетентността е водещ фактор при управлението на този сложен процес.

Доминиращото през 50-60-те години на миналия век разбиране , че конфликтът е вреден за организацията, че е синоним на насилие, ирационалност, че е нещо което трябва да се избягва, вече е преодоляно. Още през 70-те години на XX век възниква и до днес се приема интеракционисткият възглед, че конфликтът понякога може да бъде полезен и трябва да се стимулира. Съвременния подход разглежда конфликта като неизбежно следствие от ежедневието на организацията, причинен преди всичко от вътрешната сложност на системата. Посредствум различни механизми (напр. подходите за разрешаване на проблеми), разрешаването на един конфликт може да доведе до положителни промени в организацията, т. е. не наличието на конфликт води до разрушаване на взаимоотношенията в организацията, а неуспехът в конструктивното справяне с него.

При такава трудна материя, истинско усилие са полагали учените, анализирали конфликта. Дарвин и Уолс, Ратценхофер и Самнер, Фройд, Хорни, Ериксон и Шериф. Всички те са проправили път в тази трудна материя но безспорно първият е Курт Левин.

Английският учен Левин е първият психолог изследвал конфликта като такъв. Още през 1931 г. в книгата си “Психологическа ситуация на награди и наказания” определя конфликта като “ситуация, в която едновременно въздействат в противоположно направление сили с примерно еднаква величина”. По късно в 1948г. доразвива тезисът си в "Разрешение на социалните конфликти".

Немският социолог Дарендорф и американският учен Козер - класиците на съвременната конфликтология, публикуваха идеите си, които станаха концептуална основа на парадигмите на съвременната конфликтология. За Дарендорф социалният конфликт има константно присъствие във всяко общество, защото съществува константно условие - различията на интересите.

В съвременната наука Хекхаузен е типизирал конфликтните ситуации в няколко групи:

1. Конфликт “стремеж - стремеж” - съществуват два обекта или цели, които имат позитивни и примерно равни валентности, но е необходимо да се направи избор между двете възможности.

2. Конфликт “избягване - избягване” - това е ситуация, в която се налага да се прави избор между две примерно еднакви злини.

3. Конфликт “стремеж - избягване” - ситуация, в която една и съща цел едновременно привлича и отблъсква в резултат на съществуващи едновременно действащи позитивни и негативни моменти.

4. Конфликт “двоен стремеж - избягване” (конфликт на двойната амбивалентност) - ситуация, породена от съществуването на две или повече възможности с позитиви и негативи, между които трябва да бъде направен избор.

Разбира се това са типизирани и в много отношения опростени ситуации. Те обикновено са изходна позиция, която търпи развитие. От многобройните определения на конфликта трудно бихме могли да посочим, такова, което би удовлетворило всички, най-малкото за това, защото явлението е твърде сложно и многообразно и вследствие на това, дори тезисната му характеристика би изглеждала твърде обемна и въпреки това непълна. И все пак да приемем разпространената гледна точка, че конфликта е интерактивно състояние, проявявано в несъвместимост, несъгласие или различие между социалните актьори и включва комуникация насочена към несъвместими цели; това е процес започващ когато едната страна вярва, че другата е навредила или ще навреди на нещо, което тя иска. В ядрото на конфликтната ситуация стои убеждението, че участващите страни имат несъвместими цели. Ето защо управляването на такъв конфликтен процес е от голямо значение за всяка организация, където въпреки множеството различни личности и групи от хора, а значи и от интереси, организационната цел винаги е обща.

В работата си приемам възгледа, че конфликтите съдържат пет основни характеристики, а именно:

противоположни интереси;
осъзнаване от конфликтуващите страни, че имат противоположни интереси;
убеждение у двете страни, че другият е навредил или възнамерява да навреди на техните интереси;
течащо взаимодействие между страните;
преки действия, осъществени от двете страни (или от едната), които вредят на интересите на другата страна.

Важен проблем, при изследването, на който социалната психология утвърждава себе си като наука, влияеща благотворно на обществото, е конформизмът. Конформизъм – промяна в поведението на човека, при която индивидът отговаря на натиска на групата, за да е в съгласие с нея, като приема поставените от нея правила и условия. Тази промяна в него преминава през отрицание на предишни схващания и приемане на нови виждания.

Житейската интерпретация на този феномен е отъждествяване с приспособленчеството. Конформният човек е този, който има бледа личностна позиция и незначителна социална автономност. Тази стереотипна оценка на конформизма трайно се е настанила в масовото съзнание и се мултиплицира чрез механизмите на социализацията. Дори и един бегъл поглед върху социалните ситуации на всекидневието показва, че човек почти непрекъснато е изложен на социален натиск от обкръжаващата го среда.Неизбежните противоречия, които личността преживява в сферите на семейните и трудовите отношения, и неформалните групи са факт, който показва, че изборът “конформизъм” или “антиконформизъм” е често срещано явление в процеса на човешкото общуване.

Обстойното разглеждане на проблема за конформизма задължително минава през отговора на следните въпроси:

Негативна или позитивна характеристика на личността е конформизмът?
Неизбежен ли е конформизмът в обществения живот на човека?
Отъждествява ли се антиконформизмът в личностната автономност?
Може ли конформизмът да се приеме като базисна характеристика на личността?

Главен способ за разрешаване на социално-психологическите проблеми е постановката на социални експерименти, при които експериментаторът може да контролира успешно изследваната ситуация. В серия от класически експерименти Соломон Аш разглежда проявата на конформизъм у хората.От изследваните лица се иска да сравнят линията X с други три три линии.Вземайки пред вид ситуацията, която описва Аш, може да се даде по-точно определение на конформизма. Е. Арънсън го дефинира като “промяна в поведението или мнението на личността в резултат от действителен или въображаем натиск от страна на друга личност или група”.

Хората проявяват конформизъм дори при оценката на такива интимни индивидуални особености като емоциите.

Елементарно погледнато от експериментите излиза на показ само негативната страна на конформизма: човек няма свое собствено мнение, податлив е на чуждия натиск, групата контролира изцяло неговото поведение. И все пак това е само на пръв поглед. Погледнато по-обстойно се забелязва, че става дума за два вида конформизъм или по-точно за две възможни причини, поради които човек проявява конформизъм. Първата е, че поведението на околните го е убедило в неправилността на собствената му първоначална преценка. Другата, че той може да се стреми да избегне наказание /отхвърляне или присмех/ или да спечели награда /любов или приемане/ от страна на групата.

Когато физическата реалност става несигурна, хората все по-често се опират на “социалната реалност” и вече проявяват конформизъм, не защото се страхуват от наказание, а защото единствено поведението на групата им дава ценна информация какво се очаква от тях. В социалната психология този вид конформизъм се нарича информативно социално влияние.

Арънсън прави по-задълбочена и по-сложа класификация, която може да се прилага не само към конформизма, но и към целия спектър от социални влияния.Той разграничава три форми на конформизма:

Съгласие. Това понятие най-добре отразява начина, по който човек се държи, когато е мотивиран от желанието да спечели награда или избегне наказание, т.е. то се припокрива с нормативното социално влияние.
Идентификация. Тази реакция на социалното влияние се предизвиква, когато индивидът се стреми да прилича на този, който оказва влиянието.
Интернализация. Интернализирането на ценност или убеждение е най-устойчивата, най-дълбоко вкоренената реакция на социалното влияние. Мотивацията за интернализирането на дадено убеждение е желанието да си прав. Възприемането на това убеждение само по себе си е награда. Ако източник на влиянието е човек, който вдъхва доверие и има вярна, преценка ние приемаме убеждението и го включваме в собствената си система от ценности. Един път превърнало се в част от нашата система, то става независимо от източника и извънредно неподатливо на промяна.

Приемайки тези три категории може по-добре да се разбере конформността като състояние на човека. Натискът за подчинение на социалните норми в много случаи слага невидима преграда пред новаторското поведение, разбирано като предпоставка за появата на качествени промени в обществения живот. Именно тук се появява конфронтацията между житейското и научното мислене или казано по друг начин - между традицията и прогреса.

Условия за конформизъм:

Изпитване на несигурност и некомпетентност;
Групата, в която сме е от повече от трима души;
Единомислие в групата;
Поради харесване на груповия статус;
Наблюдавано поведение от страна на другите;
Липса на ангажираност /емоционална и дистантна/
Уважение и зачитане на социалния стандарт.

Причини за конформизъм:

Наличие на нормативно социално влияние;
Информативно социално влияние.
Подчинение – близко понятие до конформизма и означава промяна на поведението с цел да се съобразим с някакъв законен авторитет. Обяснение със социализацията и възпитанието, а също така и с йерархията в обществото. Причините за поддаване на социално влияние и демонстриране на подчинено поведение са сходни с условията и причините при прояви на конформизъм.

Натискът от групата

Тъй като личността не може да живее изолирано, тя винаги функционира в някаква група, която е подчинила дейността си на определена цел. Сплотеността на групата е гаранция за ефективността от съвместното решаване на задачите, което не означава, че сплотеността е явление, идващо “от само себе си”, напротив, тук опираме до понятието групов натиск в положителна светлина – спазване на груповите правила и в отрицателна – принуждаване в подчинение или конформистко поведение. Заплахата от отхвърляне е толкова силна, че служи за оръжие на оказващите влияние. Достига и до крайности – приобщаване към хора, които не познаваш или не одобряваш, но алтернативата е самота и изолация.

Натискът, който понасяме от страна на групата, в която се намираме, често оказва въздействие върху взиманите от нас решения.

Защо се поддават хората на натиск от групата:

Не искат да превърнат в аутсайдери.
Искат да се сприятелят с вътрешното ядро на компанията (тайфата)
Да правят неща, за които смятат, че са готини или забавни
Нямат доверие на самия себе си и не са самоуверени.
Не са сигурни за правилния отговор.

Често попадаме под влиянието на членове от групата, тъй като всеки един от нас би искал да бъде приет в нея (групата), и да не бъде смятан за особняк, чудак, отхвърлен и т.н. Практиката сочи, че:

Всекидневно сме задължени да взимаме решения. За някой от тях не е необходимо да се мисли много и отговорът бързо излиза на яве, докато за други наистина трябват не малко усилия.
Често групата към която казваме, че принадлежим оказва натиск върху нас и именно това дава отражение на взиманите от нас решения.
Често се оставяме отделни членове на групата да ни повлияят само и само да бъдем добре приети в тайфата.

Като стандартни тактики използвани да се накара някои да направи нещо са: ласкателство, позоваване на авторитета, властта, обещание за бъдещо възнаграждение или наказание и вината като инструмент.

В случай, че сте били убедени да направите нещо, в последствие трябва да се уверите, че направеното от вас съвпада интересите ви.

Психични стратегии, които обясняват конформизма и поддаването на груповия натиск:

Реципрочност или стратегия на взаимното съответствие – прието е някои неща, които се определят като добри, да им бъде отговорено по същия начин;
Упражняване на влияние чрез формиране и поддържане на чувство за вина – ако не дадеш пари за благотворителност, значи си лош човек – другите те виждат такъв, а това означава, че ти се нарушава душевното равновесие;
Стратегия на отказа и на последвалото съгласие – ако искаш голяма услуга и тя ти се откаже, тогава няма как да ти се откаже по-малката;
Стратегия на съгласуваността – неприемане на когнитивен дисонанс и така се поддават на натиска;
Техника на изпързалянето – при приети вече условия в последния момент се предлагат нови, по-тежки;
Референтост на група или личност;
Стратегия на недостатъчността – недостатъчност в количеството.
Личностни особености на конформистите:
Авторитарност и лидиране;
Завишена самооценка или ниска самооценка;
Анонимност и институционализирана власт;
Липса на информираност и некомпетентност;
Поведенческо разкрепостяване в тълпа и дехуманизация;
Рутинност в работата – съсредоточаване върху детайлите, а не върху цялото и последствията.

Как да намалим конформизма:

Близост и легитимност с авторитета;
Разсъждения около класическите примери на конформизъм;
Формиране на реакция – “ефект на бумеранга”;
Утвърждаване на собствената ни уникалност и др.