RSS Feed
Twitter
В психологията вниманието и паметта са психични феномени, които имат ясно изразена роля в когнитивното развитие на личността. Вниманието е процес, чрез който се извършва съсредоточаване на познавателната активност към предмета на ученето. А паметта е процес осигуряващ запазването на придобитите впечатления за предмета на учебна дейност.
Като психичен феномен вниманието е еднакво присъщо както за зрелия човек, така и за подрастващия индивид.
Ориентировъчно изследователският рефлекс е всъщност физиологичната основа на концентрацията, при възприемане и обработка на дадена информация. Това е моментно състояние, при което психическата активност се превръща в организирана познавателна дейност.
Наблюденията сочат, че познавателната дейност в ранното детство е много силно обвързана с вниманието и с умението за съсредоточаване. То осигурява на субекта ориентиране и опознаване на реалността.
За учебната дейност, водещо значение има вътрешно присъщото на човека равнище на психична съсредоточеност. Съществува закономерна зависимост, че колкото по-силна и устойчива е психическата съсредоточеност на субекта, толкова е по-точен анализът на информацията.
Вниманието не е отделен познавателен процес и следователно то има тенденцията да повишава резултатите от познавателната дейност.
Учебната дейност е предназначена за овладяване на научни знания и за построяване на предметни действия. А това означава, добро равнище на съсредоточеност.
Вниманието като феномен на ученето се разглежда в неговите три разновидности, в хода на учебната дейност:
- Случайна съсредоточеност
- Волево внимание
- След волево внимание.
Случайна съсредоточеност
Установено е, че случайната съсредоточеност покрива огромна част от познавателната дейност на човека. Тя възниква от случайния контакт на човека със заобикалящите го предмети и явления. В нейното поле се осъществяват множество познавателни актове, но без да е включено волевото внимание.
Случайната съсредоточеност има основно значение за ранното детско психично развитие. Тъкмо неволевото внимание, заради стихийния си характер, прави ученето у децата неограничено и развива качеството любознателност.
Историята сочи, че редица открития в науката, са благодарение на случайната съсредоточеност, защото евристиката като подход е израз на неочакваната, нестандартната интерпретация на връзките между явленията.
Волево внимание
Волевото внимание е способност, която следва да се формира специално за учебната дейност.
Волевото внимание произлиза от спецификата на ученето, където е наложителна насоченост на психичната активност към овладяване на предварително определени научни знания.
!!! Овладяването на научни знания не може да се остави на акта на случайна съсредоточеност. !!!
Вплитането на новия феномен воля в познавателната дейност на субекта превръща психичната активност на човека във висша психична функция на когнитивното развитие, т. к. познавателната учебната дейност е структурирана основно през фокуса на волевото внимание.
За да овладее научните постановки за света и другите, подрастващият трябва да вложи воля при възприемането и обработването на информацията.
След волево внимание.
Следволевото внимание представлява психическата активност, която изключва наличието на преднамереност или воля.
Ако учебният процес е надеждно управляван, то възниква възможност за отпадане на волевата активност и осъществяване само на познавателна дейност, на основата на следволевото внимание.
Такива изменения на познавателната дейност настъпват след автоматизация на умението за концентрация. Това означава, че познанието се осъществява на подсъзнателно равнище или волевото внимание е предмет на съзнателна активност, а следволевото на подсъзнателна дейност.
Процесът на преход на познавателната дейност от съзнателен към подсъзнателен контрол е индикатор за автоматизация на познавателната дейност. Тази закономерност се констатира най-силно в областта на двигателната активност.
Памет
Първите признаци, които представят паметта като необходимо психично условие за познавателна дейност са запазването на придобитите впечатления или научаването на индивида, че неговият индивидуален опит е акт на съхраняване на преживяната информация.
В преобладаващите си измерения, паметта е обвързана с познавателна дейност, защото овладяването на знание изисква съхраняване на чувството и емоцията в процеса на учене, с оглед разширяване на познавателния интерес и усъвършенстване на способностите.
В учебната дейност паметта изпъква като висша психична функция. Присъствието на езика, внася нови измерения в дефиниране на паметта като когнитивна активност на човека.
Символното знание подобрява процесите на запомняне, запазване възпроизвеждане, забравяне.
Да се учи нещо означава в съзнанието да остане впечатление за него, но и да се създаде механизъм за актуализиране на запазените и запомнени впечатления, чрез възпроизвеждането им.
Актуализирането има две измерения:
- Като точно възпроизвеждане, по типа на копирането;
- Като творческа дейност, по типа на синтезирането на съхранената информация.
Следователно възпроизвеждането е мярка за оценка на възможностите на човека да създава нови връзки за анализ на действителността.
Забравянето като паметов процес, имащ отношение към ученето, от една страна може да се разглежда като затруднение на ученика, което понижава общата учебна успеваемост, от друга страна - забравянето има предпазващо значение, т. к. благодарение на него се постига ефект на избледняване, освобождаване от нежелани впечатления и запазване на психичния баланс на личността.
В учебната дейнаст са разпознати 3 вида памет:
- Механична - има преобладаващо място при запомнянето на информация за предмети и явления, при които няма причинно следствени връзки.
- Логическа- нужна е за ситуации за запомняне, на които са присъщи причинноследствени закономерности. Този начин е преобладаващ в познавателната дейност на ученика и означава да се проникне в логическата структура на учебното съдържание.
- Мнемотехническа - наричана още знакова памет. Типична е само за човека и е свързана с умението за разработване на система от изкуствени знаци за запомняне и запазване на впечатленията от там се поставя началото на културното развитие .
Етикети 
0 коментара:
Публикуване на коментар