Медиация ( ПОСРЕДНИЧЕСТВО )

   В превод от английски език, mediation означава посредничество, намеса или застъпничество чрез трето лице с цел регулиране или прекратяване на спора между две страни. Иначе казано, медиацията е начин за уреждане на спор чрез действията на неутрална страна която играе ролята на медиатор (посредник).

   Ролята на медиатор се изпълнява от социален служител, възпитател, служител или друго оправомощено лице, способно да общува и да изслушва страните. Желателно е да притежава психологическо, педагогическо, юридическо или друго подходящо образование, без това да е задължително. Изискват се минимум знания и умения за посредничество.

Медиацията е личен избор на всяка от страните и никой не може да бъде принуден де участвува в медиация. Даденото първоначално съгласие може да бъде оттеглено по всяко време. Посредническата роля се осъществява на неутрално място, безпристрастно за всяка от страните. Ако се постигне съгласие между двете страни, то се обявява публични и това го прави легален метод.

   Най-голямото предимство на медиацията е, че се създават възможности за решаване на конфликта с активното участие на двете страни. Тя трансформира от "войната между страните" в действия, са насочени към решаване на проблемите. Медиацията осигурява бързина и реално компенсиране на щетите, на загубите, на обидите. Предотвратява се повторното допускане на обиди, загуби и т.н., дава се възможност да бъдат овладени емоциите, да се стигне до помирение и опрощение. Дава се и възможност за активно участие в собствената съдба. 

   За интересите на обществото най-важни се "страничните" ефекти на медиацията, които водят до намаляване на загубите и за двете враждуващи страни. Повишава се общественото самосъзнание и по-пълно се защитават интересите им. Облекчава се работата и се дава възможност да се  отделя по-голямо внимание на случаите. В крайна сметка се постига икономичност от много гледни точки - репресия, финанси, време, организационни мерки и др.

   Посредничеството се определя като алтернативен начин на решаване на конфликт, който е избухнал, а не е още в процес на поява или в т.нар. конфликтна ситуация. Следва строга стъпаловидна конструкция:

• Представяне на проблема;
• Опознаване на противоречията и страните;
• Утвърждаване на различията;
• Изграждане на доверие;
• Регулиране /възстановяване/ на комуникацията и взаимоотношенията;
• Сътрудничество.

   Тази стълба не се извървява само от спорещите страни, но и от медиатора и  той е отговорен за всеки етап, за спазването на всеки принцип на посредническата дейност, както и за изхода от създалата се ситуация. Когато човек се заема с посредническа дейност, той си дава сметка за трудностите и отговорностите към обществото и към спорещите две страни.

   Принципи на посредничество:

• Осъзнаване на отговорността и необходимостта от вземане на конкретно решение по случая;
• Неутралност на медиатора в конфликта;
• Конфиденциалност;
• Доброволност – никой не може да въвлече някого в посредничество или да го задължи да го приеме като социална услуга;
• Отдиференциране на клиента от проблема – да не се пренася проблемната ситуация върху личностните характеристики на клиентите и да не се унижават;
• Посредникът работи с проблема, а не с личността.

Условия за осъществяване на посредничеството:

• Готовност на страните за участие в медиацията и готовност за разрешаване на конфликта;
• Страните предпочитат посредничеството пред административните санкции и наказания;
• Страните притежават умения, нагласи и готовност за идентифициране на проблема;
• Интересите на двете страни не са крайно несъвместими – ако са, липсват условия за решение и се изчаква по-подходящо време.

Необходими умения на посредника:

• Неутралност;
• Да не дава оценки и мнения;
• Да не е региден (злопаметен) ;
• Да уважава мненията на страните;
• Креативност;
• Емпатия;
• Да създава и поддържа доверие;
• Да умее да разчита и да изпраща адекватни вербални и невербални сигнали, които да ориентират клиентите му;
• Да уважава, цени клиентите, да приема идентичността им, да демонстрира съпричастност и положителна нагласа към решенията;
• Да не пренася собствени чувства, опит, преживявания върху конфликта и да умее да се “дистанцира” от него;
• Да умее да контролира динамиката във взаимоотношенията и комуникацията между страните;
• Да създаде подходяща ситуация, при която всяка една от страните да поеме своята отговорност и своите ангажименти;
• Да умее да разграничава емоционалната от познавателната страна в един конфликт – при наличие на силни емоции, преговорите и посредничеството трябва да се отложат във времето;
• Да умее да внимава и да има услужлива памет;
• Ако клиентите разрешат да води бележки, то те трябва да бъдат кратки, но точни и съдържателни;
• Да е наясно, че не всеки конфликт може да бъде разрешен и не всичко може да бъде предвидено;
• Ако усети, че конфликтът няма да се разреши, да се опита поне да не го задълбочи.

   Фази в медиацията 

Биват предпосредничество, влизане в процеса на посредничеството, обяснителна фаза, доверителна, фаза на идеите, на споразумението и на приключването. Както е видно, фазите са седем, като практиката сочи, че не винаги протичат в реда, по който се очаква да преминат.

   Първата фаза – предпосредничеството представлява обсъждане на това, дали случаят е подходящ за посредничество. Това се извършва в институция, от хора, които имат компетентност по въпросите на медиацията. Решава се кой да извърши медиацията и дали страните имат готовност за включване. Обсъждат се целите на посредничеството, създават се условия за него.

   Ако при представянето на медиатора на една от страните той не се хареса, тя може да откаже услугата и да пожелае друг медиатор. Ако той, от своя страна, не хареса клиентите, също следва да се откаже от помощта.

   Втората фаза – влизане в процеса на медиация има за цел медиаторът да запознае страните, да ги престави една на друга и сам да се представи. Той дава и информация по въпросите, касаещи процеса на посредничество, получава потвърждение за медиацията и определя индивидуалните срещи с тях като време и място.

   Тук не се обсъжда проблема и особено, ако се налагат индивидуални срещи, а те се налагат, когато:

• Посредникът смята, че страните не са откровени, крият нещо;
• Посредникът има нужда от повече информация, за да си изясни проблема или възможните решения;
• Страните все още не са готови да преговарят;
• Някоя от страните се страхува – пример, жертвата;
• Една от страните коментира прекалено личен проблем.

   В третата, обяснителна фаза, посредникът насърчава клиентите да споделят и вербализират своите чувства, емоции, преживявания, а той активно слуша, като следи дали другата страна адекватно възприема чутото, дали го разбира.

   Четвъртата фаза може да бъде наречена и степенуване на темите по значимост, което поддържа доверието между страните и е първият реален етап на съвместна работа – йерархия на темите.

   Петата фаза – прилича на мозъчна атака и е генериране на идеи, на основата на които може да бъде разрешен конфликта. Всички идеи са правилни, дори и най-налудните и трябва да се осмислят.

   Шестата фаза налага споразумение между страните, като то трябва да бъде точно, ясно, реалистично и прието и от двете страни.

   Приключването е фазата на изготвяне на договор и разделяне на страните.

   Медиацията, освен че води до разрешаване на конфликти, помага и за личностното израстване на клиентите, провокира тяхната креативност и адекватна презентация в социума.